— И за малко да ти откъсне ръката — троснато рече Кара и столът й изтропа по пода. Закани се с пръст на Ричард. — Ти използва дарбата си и по този начин го привлече. Ако не беше Зед да те излекува, щеше да умреш от кръвозагуба.
— О, Кара, всеки следващ път, когато разказваш тази история, кървя все повече и повече. Нищо чудно скоро да се окаже, че съм бил разкъсан на две и зашит обратно с магическа нишка.
Тя скръсти ръце и пак опря стола си в стената.
— Още малко и наистина щеше да те разпори на две.
— Не пострадах чак толкова тежко. Добре съм. — Ричард се наведе напред и стисна Ничи за ръката. — Добре че успя да го спреш.
Тя го погледна в очите.
— Засега.
— Засега е достатъчно и това — усмихна се доволно той. — Справи се чудесно, Ничи.
Сивите му очи отразяваха чистотата на душата му. Светът винаги изглеждаше по-хубав, когато Ричард бе доволен, че някой се е справил с трудна задача. Той беше човек, който ценеше постиженията на хората и се радваше на техните победи. Ничи винаги се чувстваше щастлива, когато виждаше, че му е доставила удоволствие с нещо, което е направила.
Погледът й се отклони встрани от лицето му. Забеляза статуетката на масата зад него. Светлината на лампата озаряваше развети коси и роба, които Ричард бе изваял с толкова прецизност във фигурата, която отразяваше представата му за духа на Калан. Лъскавата статуетка, издялана от орехово дърво, се бе възправила като че в ням протест срещу невидимата сила, опитваща се да потисне духа й.
— В твоята стая съм — рече тя сякаш на себе си.
— Как разбра? — На лицето му се изписа любопитство.
Ничи отвърна очи от статуетката, за да погледне сводестия прозорец, врязан в масивната каменна стена вляво. Навън се развиделяваше и черното, обсипано със звезди небе започваше плавно да изсветлява в периферията.
— Просто налучках — излъга тя.
— Беше най-близо — обясни Ричард. — Зед и Натан държаха да те сложат да легнеш, да ти бъде удобно, за да могат да преценят какво трябва да се направи, за да ти се помогне.
По гъделичкането, което усещаше във вените си, Ничи разбра, че не са се ограничили само до теоретична преценка.
— Двете с Рика те съблякохме и ти сложихме нощницата, която ни даде Зед — обясни Кара в отговор на незададения въпрос в погледа на Ничи.
— Благодаря. Колко време бях в безсъзнание? Какво стана?
— Ами, след като скочи в очертанията на заклинанието онзи ден — заобяснява Ричард — и предизвика светкавицата, за да спреш звяра, верификационната мрежа едва не те унищожи завинаги. След като те измъкнах от там, Зед реши, че преди всичко ти е нужна почивка, затова направи нещо, което да те приспи. Ти не беше на себе си от болка. Според Зед той ти е помогнал да заспиш, за да не се мъчиш. Каза ни, че ще спиш цял ден и цяла нощ, след което ще се събудиш днес на зазоряване. Явно е познал.
Кара стана, изправи се зад Ричард и погледна Ничи.
— Никой не вярваше, че Господарят Рал ще успее да те измъкне за втори път. Според тях духът ти беше отлетял толкова надалеч в отвъдния свят, че нямаше да може да се върне обратно — но той те върна. Изкара те от там.
Ничи премести очи от самодоволната усмивка на Кара към сивите очи на Ричард. По нищо не личеше да му е било трудно. А на нея й беше трудно да си представи как е успял да постигне подобно нещо.
— Чудесно се справи, Ричард — рече тя, с което предизвика усмивка на устните му.
На вратата се почука и двамата с Кара извърнаха глави. Зед отвори предпазливо и надзърна в стаята. Щом видя, че Ничи е будна, влезе.
— О, явно сме се върнали от отвъдното. Ничи се усмихна.
— Злочесто пътешествие. Не го препоръчвам никому. Съжалявам за прозорците, но…
— по-добре прозорците, отколкото да пострада Ричард.
— И аз така си помислих. — Думите му я ободриха.
— Някой път ще трябва да ми обясниш точно какво и как направи. Нямах представа, че някакъв вид магия е способна да счупи тези прозорци.
— Не може. Аз просто… поканих през тях да потекат няколко потока от природна енергия.
Зед я изгледа с неразгадаем поглед.
— Относно прозорците — заключи накрая с премерен тон, — можем да използваме способността ти с двете страни на дарбата, за да ги възстановим.
— Ще се радвам да помогна. Кара пристъпи напред.
— Щом Том и Фридрих се върнат от обиколката си из околността, съм сигурна, че ще помогнат в дърводелската работа. Особено Фридрих умее да борави с дърво.
Зед кимна и се усмихна, после насочи вниманието си към внука си.