— Къде беше? Тази сутрин те търсих, но не можах да те открия. Цял ден те няма.
Ничи разбра, че прозорците изобщо не са най-важната му грижа.
Ричард стрелна с очи статуетката.
— Снощи доста почетох. Щом се развидели, излязох да се поразходя, за да помисля какво да предприема оттук насетне.
— Е, както ти казах, след като развали първата магия около Ничи — въздъхна Зед, — трябва да поговорим за някои от нещата, които спомена.
Стана ясно, че не бе просто проява на случайно любопитство, а целенасочено желание.
Щом Ричард видя, че Ничи се кани да се надигне на леглото, той стана, за да намести вазглавниците зад гърба й. Болката започваше да се превръща в далечен спомен. Зед явно бе направил повече от това да я приспи. Главата й започна да се прояснява. Установи, че е гладна.
— Е, говори. — Ричард се отпусна на стола си.
— Искам да ми кажеш точно как успя да разбереш какво трябва да направиш, за да елиминираш верификационната мрежа — особено толкова сложна мрежа, като свързаната с лавинния огън — продължи Зед.
— Вече ти обясних. — Ричард изглеждаше доста отегчен и изтощен. — Просто разбирам езика на символите.
Зед сключи ръце зад гърба си и закрачи напред-назад. На лицето му се изписа загриженост.
— Да, що се отнася до това, ти спомена, че знаеш доста за „изображенията, свързани със смъртта“. Интересува ме какво по-точно имаше предвид.
Ричард си пое дълбоко дъх, после издиша бавно и се облегна назад. Тъй като бе израсъл край Зед, явно знаеше добре, че когато дядо му иска да разбере нещо, е най-добре просто да отговаря на въпросите му.
Ричард обърна китки на коленете си. Двата сребърни накитника с кожени подплънки, които носеше, бяха обсипани със странни символи. В центъра на всеки от тях, от вътрешната страна на китките му, имаше по едно изображение на Милостта. Това само по себе си беше достатъчно притеснително, тъй като Ничи с очите си бе виждала как Ричард ги използва, за да призове Плъзгата, с която да пътуват. Изобщо не би могла и да си представи какво означават другите символи.
— Всички тези изображения и символи представляват различни неща. Както вече споменах, това е един вид език.
— Език, който ти разбираш, така ли? — посочи с пръст Зед. — Както успя да разгадаеш заклинанието?
— Да. Повечето от тях са начини за бой с меча — така ги разпознах първия път и започнах да ги разбирам. — Пръстите на Ричард тайничко потърсиха успокоение в докосването на ефеса на меча, но той вече не беше на хълбока му. Усети се и продължи: — Повечето от тези символи са същите като изобразените пред анклава на Първия магьосник. Нали се сещаш — върху медните плаки върху актаблемана над изпъстрените червени каменни колони, върху кръглите метални дискове по продължение на фриза, както и издяланите върху корниза.
Той хвърли поглед през рамо на дядо си.
— Повечето от тези символи са свързани с боя с меч. Ничи го слушаше смаяна. Ричард никога не й бе разказвал за символите на китките си. Като Първи магьосник Зед бе натоварен със задължението да съхранява Меча на истината и с привилегията да посочи следващия Търсач на истината, когато му дойде времето. Но по реакцията му Ничи отсъди, че дори той чува за пръв път казаното от Ричард. Вероятно бе обяснимо. В крайна сметка мечът бе изкован преди хиляди години от магьосници с несравнима сила.
— Този съм го виждал. — Зед заби клечестия си пръст в един от символите върху накитниците на Ричард. — Има го на вратата пред анклава на Първия магьосник.
Ричард обърна другата си китка и посочи фигура, като че посипана с пясък, изрисувана най-отгоре на сребърния накитник.
— Както и този.
Зед придърпа по-близо до себе си ръцете на Ричард, за да огледа символите на светлината на лампата.
— Точно така… и двата ги има на вратата. — Присви очи. — Значи наистина вярваш, че те означават нещо и че си се научил да ги разчиташ?
— Ами да, естествено.
Зед, сбърчил сериозно вежди, явно не беше убеден.
— И как мислиш, какво означават?
Ричард посочи един от символите на накитника си и един на шпорите на ботуша си. Същия символ го имаше и на златния колан, пристягащ черната му туника. Досега Ничи не бе обръщала внимание, че там, сред привидно декоративната украса, бе скрит и този символ. Представляваше два триъгълника, опасани от криволичеща двойна линия.
— Това тука показва ритъма на боя, когато си обграден от многочислен противник. Той създава чувство за ритмичност на танца, за движения, които не са сковани в железен калъп.
— Движения, които не са сковани в железен калъп ли? — повдигна вежда Зед.