Зед хвърли притеснен поглед към внука си.
— Ричард, аз съм израсъл тук. Прекарал съм на това място голяма част от живота си. Бях Първи магьосник, когато тук все още управляваха магьосниците. — Поклати глава. — През цялото това време символите са били на вратата на анклава на Първия магьосник, а аз така и не съм разбрал какво означават. На теб може би ти се струва просто и очевидно, но не е така. Доколкото мога да преценя, ти просто си въобразяваш, че разбираш символите — просто влагаш в тях смисъл, който ти се ще да носят.
— Не си въобразявам. Тези символи са ми спасявали живота безброй пъти. Научих много за боя с меч, като започнах да разбирам езика на тези символи.
Зед не възрази, само посочи амулета на врата на Ричард. В средата, заобиколен от сложна плетеница от златни и сребърни нишки, имаше рубин във формата на сълза с големината на нокътя на Ничи.
— Това го намери в моя анклав. Имаш ли представа какво означава?
— Рубинът е част от тези дрехи, част от облеклото на магьосника воин, но за разлика от другите елементи на това облекло, както сам каза, е бил оставен под закрилата на анклава на Първия магьосник.
— А какво означава?
Ричард благоговейно плъзна пръсти по амулета.
— Този рубин представлява капка кръв. Символите, гравирани върху талисмана, са символното изображение на постулатите на Основния указ.
Зед притисна челото си с пръсти, сякаш изправен пред поредната неразрешима гатанка.
— Основният указ ли?
Погледът на Ричард сякаш потъна в амулета.
— Означава едно-единствено нещо, което е всичко — сечи. Веднъж взел решение да се биеш — сечи. Всичко друго е второстепенно. Сечи. Това е твой дълг, твоя цел, в това се изразява твоят глад. Няма по-важно правило, никой устрем не е по-смислен от този: сечи.
Думите на Ричард се лееха плавно и с такава ледена сериозност, че Ничи направо се вцепени. Той повдигна амулета от гърдите си, вперил поглед в богатата му украса.
— Гравираните линии изобразяват танца и носят специфичен смисъл. — Докато говореше, прокарваше пръст по виещите се линии, сякаш следваше текст, изписан на древен език. — Сечи, защото си осъзнал дълбокия смисъл на това движение, а не защото си объркан. Сечи врага възможно най-бързо и директно. Сечи категорично. Сечи с увереност, с решимост. Пресечи силата му. Пробий гарда му. Посечи го. Сломи го изцяло. Не му давай да диша. Съкруши го. Посечи го безжалостно до дълбините на духа му. — Ричард вдигна поглед към дядо си. — Това е равновесната сила на живота — смъртта. Това е танцът със смъртта или, по-точно казано, механизмът на танца със смъртта — същината му, сведена до форма, формата му, описана в идеи.
Това е законът, по който живее магьосникът воин. Не го ли спазва, е мъртъв.
Кафявите очи на Зед бяха непроницаеми.
— Значи тези знаци и символи в крайна сметка разглеждат магьосника воин като най-обикновен фехтовач?
— Същият принцип се прилага и при други символи. Основният указ няма за цел само да постулира как магьосникът воин трябва да се бие с оръжие, а, което е по-важно, как да използва мисълта си. Това е фундаментално разбиране на природата на действителността, която обхваща всичките му действия. Ако един воин се придържа към Основния указ, всяко оръжие ще се превърне в продължение на мисълта му, в проводник на намерението му. В известен смисъл това се доближава до нещата, които ти някога ми каза за Търсача. Важно е не толкова оръжието, колкото човекът, който го използва.
Последният, който е носил този амулет преди мен, бил Първи магьосник. Казвал се Баракус. Той също бил роден магьосник воин, какъвто съм и аз. Той също ходил в Храма на ветровете, но щом се върнал, отишъл в анклава на Първия магьосник, оставил там този амулет и се самоубил, като скочил от Кулата.
Погледът на Ричард потъна в далечни видения и спомени.
— По едно време аз го разбирах напълно и копнеех да последвам примера му.
Ничи въздъхна с облекчение, когато видя, че отнесеният му поглед се прояснява и усмивката се връща на лицето му.
— Но вече се вразумих.
Над стаята надвисна тишина, сякаш самата смърт тихичко бе пропълзяла вътре, застинала за миг и продължила нататък.
Зед най-сетне се усмихна, стисна Ричард за рамото и го разтърси приятелски.
— Радвам се, че направих правилния избор, като те оповестих за Търсач, момчето ми.
Ничи съжаляваше, че мечът на Търсача вече не е у Ричард, но се бе наложило той да го пожертва, за да получи нужната му за освобождаването на Калан информация.
— И така, фактът, че си разгадал тези символи, те кара да мислиш, че разбираш и символите от заклинанието на лавинния огън, така ли? — рече най-накрая Зед, като върна разговора към конкретната тема.