— Все пак успях да спра процеса, нали? Зед сключи ръце зад гърба си.
— В думите ти има известна доза истина. Но това не означава непременно, че умееш да разгадаваш формите вътре в заклинанията като символи, още по-малко, че формата на заклинанието е била повредена от Хармониите.
— Не самите Хармонии — обясни търпеливо Ричард, — а замърсяването след тях, получило се в резултат от пребиваването на Хармониите в този свят, е заразило заклинанието на лавинния огън.
Зед, скрил лице в сенките, извърна глава.
— Въпреки това, Ричард, дори да си установил някаква връзка между символите и магьосниците воини, откъде можеш да си сигурен, че си разбрал правилно това — вдигна ръка в посоката на стаята, където се бе разиграло всичко. — Имам предвид случилото се с лавинния огън и Хармониите?
— Просто го знам — тихо настоя Ричард. — Видях за какъв вид зараза става въпрос. Беше причинена от Хармониите.
Звучеше уморен. Ничи се запита колко ли време не е спал. По вялия му тон и отпуснатите му движения можеше да съди, че не е подвивал крак дни наред. Но колкото и да беше уморен, в гласа му звучеше категоричност. Ничи знаеше, че това, което го движи, е тревогата за Калан.
Ничи, която вече два пъти бе изтръгвана от мрежата на това заклинание, не можеше с лека ръка да отхвърли теорията му. Нещо повече — тя бе разбрала, че Ричард прониква в магията по начин, далеч по-различен от конвенционалния. В началото си бе мислила, че разбирането му за функционирането на магията посредством художествени идеи е в резултат на това, че е отрасъл далеч от всяка магия. Впоследствие обаче осъзна, че уникалната му интуиция, наред с изключителния му интелект са му дали възможност да вникне в същинската природа на магията, която е фундаментално различна от ортодоксалните теории.
Ничи бе започнала да вярва, че Ричард може би схваща магията по начин, непознат за хората от древни времена насам.
Зед се обърна към тях, лицето му бе озарено от топлата светлина на лампата, примесена с хладното сияние на зората.
— Ричард, да допуснем, че си прав за значението на символите на накитниците ти, които са изобразени и върху вратата на анклава на Първия магьосник. Това, че тълкуваш символите, не означава, че разбираш нишките, съставляващи верификационната мрежа. Става въпрос за тотално различен и уникален контекст. Не подлагам на съмнение способностите ти, момчето ми, повярвай ми. Просто боравенето с формите на заклинанията е изключително сложна материя. Не можеш да си правиш прибързани заключения…
— Да си виждал дракон през последните няколко години? — прекъсна го Ричард.
Внезапната смяна на темата накара всички в стаята да замлъкнат смаяни. При това той не просто смени темата, ами заговори за нещо, което, меко казано, беше доста странно.
— Дракон ли? осмели се да попита Зед след малко, но толкова колебливо, все едно стъпваше по наскоро замръзнало езеро.
— Точно така — дракон. Да имаш спомен да си видял дракон, откакто напуснахме дома си в Западната земя и дойдохме в Средната земя?
Зед приглади назад няколко туфи бяла коса. Преди да отговори на въпроса му, стрелна с бърз поглед Кара и Ничи.
— Ами, не, не бих казал, че имам спомен да съм виждал дракон, но какво общо има това с…?
— Къде изчезнаха драконите? Защо не си виждал дракон? Зед започваше да губи търпение.
— Ричард, драконите се срещат рядко — разпери ръце той. Ричард се облегна назад в стола си и преметна крак връз крак.
— Това важи за червените дракони. Но Калан ми е разказвала за други видове, които се срещали относително често, като например по-дребните, използвани за лов.
— Накъде биеш? — попита Зед подозрително.
— Къде са драконите? — вдигна ръка Ричард. — Защо не сме видели нито един? Питам те.
— Предавам се. — Зед скръсти ръце на гърдите си. — Е, казвай какво имаш предвид?
— Ами, първо, не си спомняш — ето това имам предвид. Лавинният огън е обхванал не само спомените ти за Калан.
— Какво да си спомням? Не те разбирам.
Вместо да отговори на дядо си, Ричард хвърли поглед през рамо.
— Ти виждала ли си дракон? — попита той Кара.
— Не си спомням да съм виждала. — Погледът й не трепна. — Да не би да искаш да кажеш, че би трябвало?
— Мрачният Рал имаше дракон. Тъй като преди време той беше Господарят Рал, а ти живееше при него, би трябвало да си виждала дракона му.
Зед и Кара се спогледаха смутено.
Ричард заби суровия си поглед в Ничи.
— А ти?
— Винаги съм смятала, че драконите са митични същества — прокашля се Ничи. — В Стария свят няма дракони. Ако някога е имало, са изтребени от векове. От Голямата война насам никъде не се споменава за тях.