— Когато го намерих, беше тежко ранен. — За първи път Шота изглеждаше объркана. — С него нямаше никакво момиче.
Докато следеше как Рика поема поводите на двата коня и ги отвежда към падока, Ричард се запита какво ли става и защо Рейчъл не е с Чейс. Тревожеше се каква ли би могла да е причината и какво ли може да се е случило с Рейчъл. Като я познаваше каква е находчива и всеотдайна, Ричард се запита дали не е отишла да потърси помощ и не се скита някъде сам-самичка.
После му хрумна нещо.
— А как така изведнъж си попаднала на Чейс? — попита той.
Шота облиза устните си. Явно й беше трудно да го изрече, но накрая все пак го стори.
— Дебнех Самюъл.
Изненадан, Ричард стрелна с очи Ничи. Лицето й остана безизразно, а от цялото й същество не се излъчваше никаква емоция. Видът й му напомни за състояние, в което бе виждал понякога Калан. Тя го наричаше „Изповедническа маска“. Изповедниците рядко показваха чувствата си, когато извършваха ужасните неща, които влизаха в задълженията им.
— Как е Чейс? — попита Ричард по-спокойно. Щеше му се да узнае защо Шота е преследвала Самюъл, но засега имаше по-съществени въпроси, на които трябваше да получи отговор. — Ще се оправи ли?
— Надявам се — отвърна Шота. — Пронизан е с меч.
— С моя меч. Шота не възрази.
— Не съм лечител, но притежавам известни способности и поне успях да го върна от пътя към смъртта, по който беше поел. Намерих хора, които да се грижат за него и да му помогнат да се възстанови. Засега би трябвало да е на сигурно място. Но ще мине време, докато си стъпи на краката.
— И защо Самюъл не го е убил? — попита Кара от най-горното стъпало.
— По същия начин прониза и Тови — обади се Ничи. — Пак без да я убива.
— Самюъл със сигурност е способен да убие — подчерта Ричард.
Шота сключи длани пред себе си.
— Но явно не е събрал куража да убие с този меч. Правил го е преди, когато мечът е бил у него, така че му е позната болката, която това оръжие причинява, ако бъде използвано за убиване. Убедена съм, че разбираш какво имам предвид.
— Това оръжие не бива да попада в грешни ръце — продължи Ричард.
Шота пропусна забележката на Ричард покрай ушите си и продължи:
— Той е страхливец. Такъв като него предпочита да остави човека да умре сам, далеч от погледа му.
— Така жертвата страда още повече — обади се Зед. — Това е още по-жестоко. Може би затова постъпва по този начин.
— Самюъл е страхливец — поклати глава Шота. — Целта му не е да прояви жестокост, по-скоро е просто егоцентричен. Страхливците не мислят за другите. Те са първосигнални. Правят каквото и когато си поискат.
Самюъл не е свикнал да мисли за последствията от действията си; той просто се вкопчва във възможността и я използва, щом види нещо, което желае. Дръпва се от болката, която ще му причини убиването с меча, и така не успява да довърши убийството, към което е посегнал импулсивно. За него няма значение дали раненият от него човек ще страда дълго и продължително, понеже той няма да го види с очите си. Далече от очите, далече от сърцето. Точно така е постъпил и с Чейс.
— А ти му даде меча — отрони Ричард, без да крие гнева си. — Знаеше много добре що за човек е, но въпреки това му даде възможност да извърши това.
Шота го изгледа продължително, преди да отговори.
— Не беше точно така, Ричард. Дадох му меча, понеже мислех, че така ще се почувства доволен. Надявах се да се зарадва, че си го е върнал. Че по този начин ще уталожа негодуванието му, че оръжието му е било отнето толкова грубо.
Шота хвърли светкавичен убийствен поглед на Зед.
— Значи не си помислила за последствията от действията си — заключи Ричард. — Просто задоволи едно свое желание на момента.
Погледът на вещицата се плъзна към Ричард.
— След толкова време и след всичко, което се случи, продължаваш да се държиш все така непочтително. — Ричард не беше в настроение да се извинява. — Боя се, че далеч не е само това — продължи Шота малко по-кротко. — Че се е случило и още нещо.
— Самюъл сигурно е намушкал Чейс и е отвлякъл Рейчъл — рече Зед, потърквайки брадичката си.
Предположението му изненада Ричард, на когото не бе хрумнало нищо подобно. Той бе решил, че Рейчъл е тръгнала да дири помощ.
— Възможно ли е Самюъл да е сторил нещо подобно? — попита мрачно той Шота.
— Боя се, че нямам никаква представа. — Шота погледна Ничи, която продължаваше да стои на гранитните стъпала.
— Коя е тази жена, която казваш, че бил намушкал? Тази Тови?
— Сестра на мрака. И не говоря празни приказки. Тови не познавала човека, който я намушкал, но определено разпознала Меча на истината. Тя е от учителките на Ричард в Двореца на пророците. Преди да умре, тя ми каза, че тя и три други Сестри на мрака са активирали заклинанието лавинен огън срещу Калан, за да накарат всички хора да я забравят. После принудили Калан да открадне кутиите на Орден от Народния дворец.