Шота сбърчи чело. Изглеждаше искрено озадачена.
— Кутиите на Орден са в действие — додаде Ричард.
— Това и сама го разбрах — махна с ръка вещицата и потъна в размисъл. — Само дето не знаех какво точно е станало.
Ричард се запита какво ли още й е известно, но реши да продължи с разказа си.
— Тови била на път да отнесе една от кутиите на Орден от Народния дворец и да я скрие в Д’Хара, когато Самюъл я нападнал и я пронизал с меча, после откраднал кутията.
Шота пак го изгледа с изненада, но след малко в очите й заблестя гняв.
— Познавам Чейс, откакто се помня — продължи Ричард. — Знам, че всеки допуска грешки, но досега никой не го бе изненадвал от засада. Предполагам, че и Сестрите на мрака трудно се поддават на внезапни нападения. Хора с дарбата от тяхната класа и с техните способности обикновено усещат дали наблизо има човек.
— И заключението ти е…? — подкани го Шота.
— Незнайно как, но Самюъл е успял да изненада Сестра на мрака и граничен надзирател. — Ричард скръсти ръце на гърдите си. — Има и друго. Всеки път, когато Самюъл извърши нещо лошо, ти се правиш на крайно изненадана и отричаш да знаеш каквото и да било по въпроса. Какво е твоето участие във всичко това, Шота?
— Никакво. Нямах никаква представа какво е намислил.
— Доколкото те познавам, едва ли ще се оставиш да си толкова неинформирана.
Ти нищо не знаеш. — Лицето й пламна. Накрая му обърна гръб и се насочи към стълбището. — Както ти казах, чака ни дълъг разговор.
Ричард я хвана за ръката и я обърна към себе си.
— Имаш ли нещо общо с нападението на Самюъл над Чейс или убийството на Тови и открадването на кутията? Като изключим това, че му даде меча и че без съмнение си му разказала всичко за силата на кутиите на Орден.
— Искаш ли да ме убиеш, Ричард? — попита тя, като потърси с поглед очите му.
— Да те убия ли? Шота, аз бях най-добрият приятел, който някога си имала.
— Тогава остави гнева си настрани и чуй какво дойдохме да ти кажем. — Тя се освободи от ръката му и продължи нагоре по стълбите. — Да влезем, че времето е ужасно. Ричард вдигна поглед към синьото небе.
— Напротив, прекрасно е.
Щом стигна горната площадка, Шота стрелна с блеснал поглед Ничи, после се обърна към Ричард. В очите й той видя онзи смущаващ поглед, извън всяко време, който според него можеше да има само една вещица.
— Не и в моя свят — почти прошепна тя. — В моя свят вали.
Единадесета глава
ШОТА СЕ ПЛЪЗНА НАДОЛУ по стъпалата и спря пред фонтана. Прозирната материя на роклята, обгърнала изваяната й фигура, изпърха леко, сякаш погалена от нежен бриз. Бликащите и пенливи води танцуваха и искряха на светлината, нахлуваща отгоре и изпълняваха пищен спектакъл пред погледа на събралата се публика. Шота хвърли разсеян поглед към водата, сякаш потънала в собствените си мисли, после се обърна към останалите, които чакаха до масивната двойна врата. Всички бяха притихнали и я гледаха, сякаш очакваха изявлението на кралицата си.
Зад гърба й фонтанът изпращаше струи високо във въздуха. Изведнъж бликналата стрела се срина като прерязана с нож и отгоре се посипаха последните изостанали пръски. Десетките ручейчета, които преливаха каскадно от купа в купа, сякаш озадачени от тупналата пяна, забавиха ход и постепенно утихнаха.
Зед, на чието лице бе застинала заплашителна гримаса, се закова на ръба на горната площадка. От рязкото спиране полите на дрехата се увиха около краката му. Ричард си помисли, че в този момент дядо му наистина има вид на Първи магьосник. Вярно, Ничи и Шота внушаваха страхопочитание, но това важеше в не по-малка степен и за Зед. Точно сега приличаше на буреносен облак, в който се е спотаила разтърсваща мълния.
— Няма да допусна да се месиш точно на това място. Пуснах те тук, понеже това, което те води в Кулата, може да се окаже важно за всички нас, но колкото и да съм снизходителен, няма да допусна да си развяваш байрака на моя територия.
— Допускам, че няма да искаш да ме пуснеш по-надалеч от прага — махна с ръка Шота. — Фонтанът беше много шумен. Не искам Ричард да пропусне и думичка от това, което двете с Джебра имаме да му кажем. — Обърна се към Ан, която стоеше до Натан и я наблюдаваше измежду сенките, които хвърляха балконът и високите червени пилони. — Става въпрос за кауза, която ти е била присърце през половината ти живот, Прелате.