— Не знам — отвърна Шота. — И точно в това е проблемът. Както вече казах, събитията около всичко това не са достъпни за мен. При това дотолкова, че изобщо нямах представа, че има нещо скрито. Очевидно някой направлява Самюъл. И това би могло да бъде само друга вещица.
— Познаваш ли я? — попита Ричард. — Знаеш ли коя е или поне имаш ли някакви предположения?
Шота го изгледа със свиреп поглед, какъвто той никога не бе виждал на женско лице.
— Нямам абсолютно никаква представа.
— Откъде се е взела? Някакви идеи? Лицето й помръкна още повече.
— Ами да, би трябвало да е дошла от Стария свят. След като ти унищожи границата преди няколко години, може би някой е съзрял подходяща възможност да се промъкне в земите ми — така както Императорският орден се възползва от шанса да нахлуе в Новия свят и да го завладее. Като е омагьосала Самюъл, тази жена вероятно иска да ми покаже, че се кани да заеме мястото ми, да ми отнеме каквото е мое, включително и територията ми.
Ричард се обърна към Ан, която стоеше по-встрани.
— Познаваш ли вещица от Стария свят, която евентуално би искала да проникне тук?
— Аз управлявах Двореца на пророците и се грижех за това младите магьосници и Сестрите да поемат по пътя на Светлината. Занимавах се най-вече с пророчества и извън тях не бях особено запозната със спецификата на Стария свят. Случвало се е до ушите ми да достигат слухове за вещици, но не мога да ви кажа нищо конкретно. Ако наистина съществува такава жена, то не я познавам лично.
— И аз не съм чувал нищо за никаква вещица — додаде с въздишка Натан. — Дори слухове.
— Ние сме доста потайна каста — скръсти ръце Шота. Ричард съжали, че не знае повече за тези неща — макар да бе убеден, че да познаваш вещица е доста рисковано и може да създаде неприятности. А неприятностите, които се задаваха в момента, явно бяха двойно повече.
— Казва се Шеста — обяви Ничи в притихналото фоайе.
Всички погледи се втренчиха в нея.
— Моля? Какво каза? — повдигна вежда Шота.
— Вещицата от Стария свят. Казва се Шеста, от числото шест. — Лицето й пак беше станало напълно безстрастно, чертите й бяха спокойни като заледено горско езеро на зазоряване. — Не я познавам лично, но Сестрите на мрака говореха за нея шепнешком.
Шота бавно отпусна ръце покрай тялото си и пристъпи към Ничи, която стоеше на горната площадка на мраморното стълбище.
— Какво знаеш за нея?
— Нищо конкретно. Само съм чувала името й — Шеста. Запомнила съм го, понеже звучи странно. Някои от по-старшите Сестри — имам предвид Сестри на мрака — явно я познаваха. Чувала съм ги на няколко пъти да споменават името й.
Шота бе придобила застрашителен и мрачен вид като на отровна змия, оголила зъбите си, за да нападне.
— Каква работа са имали Сестрите на мрака с вещица?
— Не знам подробности — отвърна Ничи. — Може да са вършили нещо заедно, но какво — не знам. Не винаги ме включваха в заговорите си. Възможно е да са я познавали само бегло или дори да не са я срещали никога.
— Или пък точно обратното.
— Не изключвам и това — сви рамене Ничи. — Ще трябва да ги питаш. Но е добре да побързаш — Самюъл вече уби една от тях.
Шота пропусна заядливата забележка покрай ушите си, обърна се и заби поглед в притихналите води на фонтана.
— Все трябва да си чула нещо, което са си говорели за нея.
— Нищо конкретно.
— Поне би трябвало да си спомняш общия тон на разговорите им — продължи Шота, като се опитваше гласът й да звучи спокойно.
— Останал ми е спомен за две неща. Първото е, че тази вещица, Шеста, живее далече на юг. Сестрите споменаваха, че обитавала самите недра на Стария свят, живеела сред непристъпни гори и тресавища. — Ничи погледна открито Шота право в очите. — И второто е, че се страхуваха от нея.
— Страхували са се, значи — рече Шота с монотонен глас, скръстила ръце на гърдите си.
— по-правилно е да се каже, че бяха ужасени.
Шота изгледа продължително Ничи, после се обърна рязко и пак се загледа във фонтана, сякаш неподвижните води можеха да й разкрият някаква тайна.
— Няма никакви доказателства, че става въпрос за същата жена — прекъсна ги Ричард. — Не може да се каже със сигурност, че е била тази вещица — Шеста — от Стария свят.
— Точно ти ли ще ми говориш за съвпадения — погледна го Шота през рамо, после отново се загледа във водите на фонтана. — Няма никакво значение дали е тя или не. Важното е, че е вещица и че ми създава проблеми.
— Някак си не мога да повярвам — пристъпи към нея Ричард, — че тази, другата вещица е омагьосала Самюъл и ти го е отнела само за да ти се представи и да отнеме нещо твое. Сигурно нещата са по-дълбоки.