— Тук съзирам потока на бъдещето — рече му кротко Шота. — Това, което виждам, е, че не си направил достатъчно, за да промениш предстоящото, иначе нямаше да стане онова, което виждам. Така стоят нещата. Тук не става въпрос за жестокост, просто казвам истината.
— И какво очакваш да направя, Шота?
— Не знам, Ричард. Но каквото и да е, не го правиш, нали така? Всички хора се приближават до невъобразимия ужас, а ти не правиш нищо, за да предотвратиш това. И предпочиташ да гониш призраци.
Дванадесета глава
РИЧАРД ИМАШЕ ДА РАЗКАЗВА НА ШОТА толкова много неща. Искаше да й каже, че Императорският орден далеч не е единствената заплаха, надвиснала над тях. Искаше да й каже, че след като кутиите на Орден са задействани, Сестрите на мрака могат да освободят сила, която ще унищожи света на живите и ще прати всички при Пазителя на мъртвите. Искаше да й каже, че ако не намерят начин да неутрализират лавинния огън, той може да унищожи спомените и разума на всички хора, да ги лиши от средства за препитание. Искаше да й каже, че ако не намерят начин да прочистят света от заразата, оставена от Хармониите, магията ще бъде изкоренена, а заразата вероятно вече е отприщила каскаден ефект, който, ако не бъде прекъснат, е достатъчно мощен, че и сам да унищожи живота.
Искаше да й каже, че тя изобщо не познава неговата любима — жената, която лежи на сърцето му. Искаше да й каже колко много означава Калан за него, колко се страхува за нея, колко много му липсва тя, как ужасът му от онова, което са й сторили, не му дава миг покой.
Искаше да й каже, че точно в момента Императорският орден е само един от многото сериозни проблеми, които стоят пред тях. Но като видя Джебра, която трепереше като лист в утешителната прегръдка на Зед, си помисли, че трябва да намери по-подходящ момент за всичко това.
Ричард направи знак с ръка на Джебра да се приближи. В небесносините й очи напираха сълзи. Накрая тя все пак се престраши и слезе по стъпалата при него. Той нямаше точна представа през какви ужасни изпитания е преминала тази жена, но измъченото й лице пазеше спомен за всяко едно от тях. Изпитите й черти бяха неми свидетели на трудностите, през които беше преминала.
Той пое ръката й в своята, след което я покри с другата си ръка, за да й покаже приятелските си чувства.
— Пропътувала си огромно разстояние и ние оценяваме усилията ти да ни помогнеш. Моля те, разкажи ни каквото знаеш.
Тя кимна и късата й руса коса падна напред върху челото.
— Ще се постарая, Господарю Рал.
Под зоркия поглед на Шота Ричард поведе Джебра към фонтана. Настани я да седне на ниския мраморен парапет, който ограждаше басейна с притихналата вода.
— Ти замина с Кралица Сирила към родината й — започна той, за да я предразположи към разговор. — Грижеше се за нея, докато беше болна — когато изгуби разсъдъка си след времето, прекарано в тъмницата с онези ужасни мъже. Искаше да й помогнеш да се възстанови и да станеш неин съветник, когато това се случи.
Джебра кимна.
— И така… когато Сирила се върна у дома, стана ли й по-добре? — попита Ричард, макар Калан да му бе дала отговор на този въпрос.
— Да. Тя беше в ступор толкова дълго време, че се опасявахме, че състоянието й никога няма да се подобри. Но след като се прибра у дома, постепенно започна да се подобрява. В началото разпознаваше хората около себе си само за кратки периоди. Колкото по-позната започваше да й се струва заобикалящата среда, толкова по-дълги ставаха тези периоди на просветление. За всеобща радост, постепенно започна да се връща към живота. Стъпка по стъпка изпълзяваше от дългата летаргия — като животно, което се пробужда от зимен сън. Така Сирила успя да се отърси от кошмара и да се върне към нормалния живот. Беше преизпълнена с енергия, толкова се радваше, че отново си е у дома.
— Сирила е Кралицата на Галеа — обясни Шота на Ричард. — Тя наследи короната, вместо…
— Принц Харолд — довърши изречението й Ричард. — Той й е брат. Отказа се от трона и предпочете да застане начело на армията на Галеа.
— Явно си добре запознат с историята на Галеа — повдигна вежди Шота.
— Баща им, Крал Уиборн, е баща и на Калан — погледна я Ричард. — Калан и Сирила са доведени сестри. Затова съм толкова добре запознат.
Дори Шота да остана изненадана от думите му или да не му повярва заради споменаването на Калан, не го показа. След известно време откъсна очи от неговите и пак закрачи напред-назад из залата, за да даде възможност на Джебра да продължи разказа си.