— Сирила се върна на трона, все едно никога не го бе напускала. Населението беше във възторг от нейното завръщане. Хората бяха положили огромни усилия да възродят столицата си, след като безскрупулните императорски орди я бяха сравнили със земята. Градът бе изживял масова трагедия с безчет жертви.
Но от вражеското нашествие вече беше минало доста време и Ебинисия постепенно си беше стъпила на краката. Опожарените сгради бяха издигнати наново. Бизнесът процъфтяваше. Търговията се възроди. Градът пак се превърна в притегателен център за хора от цялата страна, тръгнали да търсят по-добър живот. Пак се раждаха деца и се създаваха семейства. Упоритият труд даде очакваните плодове и градът възкръсна за нов живот. Завръщането на Кралицата повдигна духовете допълнително и нещата като че ли си дойдоха на мястото.
Хората си казваха, че са си взели поука и няма да допуснат подобно нещо да се повтори. Затова издигнаха нови защитни стени, събраха още по-многочислена армия. Сирила, по примера на повечето си поданици, загърби преживените смутни времена и с усърдие се зае с държавните дела. Даваше аудиенции и се занимаваше с най-разнообразни дейности, свързани с функционирането на страната — от посредничество в търговски спорове до присъствие на официални балове, където танцуваше със сановници.
Принц Харолд, в качеството си на върховен главнокомандващ, я държеше в течение на последните новини около нашествието на вражеските орди в Новия свят и така тя узна своевременно кога Джаганг е достигнал до южните граници на Средната земя. Винаги познавах кога е получила нови сведения. Заварвах я да мачка кърпичката си, да си мърмори нещо и да снове напред-назад в стая без прозорци. Имах чувството, че търси онова тъмно местенце в съзнанието си — ступора, в който бе изпаднала, — но не може да го намери, не може да се върне в него.
Джебра вдигна ръка към стълбището, откъдето я наблюдаваше старият магьосник.
— Зед ми заръча да се грижа за нея, да я съветвам когато мога. Макар външно да изглеждаше като предишната Сирила, макар да не изпадаше в онова състояние на вцепенение, виждах, че е на ръба на безумието. Виденията ми идваха мъгляви и неясни може би именно поради това — защото макар да изглеждаше отново с всичкия си, отвътре бе разкъсвана от ужасни страхове. Подобно беше положението и с Галеа — външно всичко изглеждаше нормално, но все пак Императорският орден приближаваше, така че спокойствието и благоденствието бяха измамни. Усещаше се подмолно напрежение.
Щом съгледвачите донесоха вестта, че Орденът се придвижва през долината Калисидрин и наближава сърцето на Средната земя с намерението да разцепи Новия свят, аз посъветвах Кралицата да подкрепи Д’Харанската армия, като изпрати войските на Галеа да се влеят с обединените сили на всички народи от Д’Харанската империя. Двамата с принц Харолд се опитахме да я убедим, че единственият ни шанс да се защитим е да се присъединим към общата армия, опълчила се на Ордена.
Но тя не искаше и да чуе. Дългът й на Кралица на Галеа изисквал от нея да защити страната си, а не да се грижи за други народи и други страни. Опитах се да й обясня, че сама Галеа няма никакъв шанс. Сирила обаче беше чувала разни истории за поробени народи, слухове за жестокостите на Ордена. Изпитваше див ужас от тези мъже. Казах й, че ще бъде в безопасност само ако помогнем да се пресече пътят на нашествениците, преди изобщо да са стигнали до Галеа.
Получавахме дъжд от отчаяни молби да изпратим подкрепления. Сирила не откликна на нито една от тях. Вместо това заповяда на принц Харолд да събере всички налични хора и да се погрижи за защитата на Галеа. Според нея дългът на нашата армия е да защитава само нашата страна. Разпореди да не се допуска нашествениците да преминат държавните граници и да стъпят на галеанска земя.
Принц Харолд, който в началото се опита да й даде разумен съвет за това как трябва да се действа, се отказа от становището си и в безсмислен акт на лоялност изпълни желанията й. Нейната заповед бе Галеа да бъде защитавана на всяка цена. Принц Харолд се съобрази с разпорежданията й. Изобщо не я интересуваше дали цялата Средна земя и дори целият Нов свят ще паднат под робството на Ордена, стига армията на Галеа…
— Добре, добре — прекъсна я нетърпеливо Шота и пристъпи пред нея. — Всички знаем, че Кралица Сирила не беше с всичкия си. Не съм била толкова път, за да ми описваш какво е да те управлява Кралица, на която й хлопа дъската.
— Съжалявам. — Смутена, Джебра се прокашля и продължи: — Та значи, Сирила започна да се дразни от мен и настоятелните ми съвети. Обяви, че решението й е окончателно и не подлежи на обсъждане.