Категоричната й позиция в крайна сметка предреши бъдещето и съдбата на нашия народ. Мисля, че именно това най-сетне отприщи в мен ярко видение. най-напред ми се яви не самото видение, а чух натрапчив звук, от който кръвта ми замръзна във вените. Цялата се разтреперих. След известно време започнаха да изплуват и картините — видях как защитниците са смазани и потъпкани, как градът пада, а Кралица Сирила е хвърлена на разбеснели се тълпи мъже, за да… за да я използват като своя курва и обект за забавление.
Притиснала стомаха си с ръка, Джебра изтри сълзите от бузите си. Усмихна се на Ричард, но усмивката й не успя да скрие ужаса, който лъсна в очите й.
— Няма да ви разказвам всичко, което ме връхлетя във видението ми. На нея обаче не й го спестих.
— Едва ли е имало някакъв ефект — отвърна Ричард.
— Вярно, нямаше. — Джебра зачовърка кичур от косата си. — Сирила изпадна в бяс. Извика кралската стража. Щом гвардейците влетяха през масивната висока двойна врата, боядисана в синьо и златисто, тя ме посочи с пръст и ме обяви за изменник. Заповяда да ме хвърлят в тъмницата. Докато войниците ме сграбчваха, тя им крещеше да ми отрежат езика, ако изрека дори една дума от виденията си — всъщност тя ги нарече богохулни слова. — Последва немощен пресилен смях, който не съответстваше на треперещата брадичка и сбърченото чело на Джебра. Гласът й изтъня почти до скимтене, думите й звучаха като извинение. — Не исках да ми отрежат езика.
Зед, който беше слязъл по стъпалата, вдигна утешително ръка на рамото й.
— Разбира се, скъпа, разбира се. В онзи момент е нямало смисъл да настояваш. Никой не е искал повече от това, което си сторила; нямало е смисъл да опитваш. Направила си, каквото си могла; разкрила си й истината. Сирила е направила съзнателен избор.
Кършейки пръсти, Джебра кимна.
— Всъщност съм на мнение, че лудостта й никога не я е напускала.
— Дори хора, които изобщо не страдат от душевно разстройство, често пъти действат нелогично и неразумно. Недей да оправдаваш съзнателните й и обмислени действия с удобното извинение на лудостта. — Тя го изгледа неразбиращо и Зед разпери ръце в жест на безсилие. — Мнозина, които желаят силно да вярват в нещо, често пъти отказват да видят истината, независимо колко очевидна е тя. Това е техният избор.
— Сигурно — отрони Джебра.
— Явно вместо да приеме истината, тя е избрала да повярва в една лъжа, която й се е щяло да бъде истина — намеси се Ричард, припомнил си Първото правило на магьосника, което бе научил от дядо си.
— Точно така — съгласи се Зед. — Сирила е повярвала в онова, което е искала да се случи, след което е приела, че действителността ще се подчини на желанията й. — Той отпусна ръка. — Но действителността не изпълнява желания.
— Значи Кралица Сирила се ядосала на Джебра, че е изрекла истината на глас така, че да бъде трудно човек да не я чуе и да не й обърне внимание — заключи Кара. — След което я наказала за избора й.
Зед кимна, докато пръстите му нежно галеха Джебра по рамото. Уморените й очи се затвориха.
— Хората, които по една или друга причина отказват да видят истината, стават подчертано враждебни към нея и я отхвърлят грубо. Често пъти те насочват наслоената омраза срещу всеки, който се осмели да им посочи истината.
— Но от това истината не се изпарява — подчерта Ричард.
— Онзи, който търси истината, прави всичко възможно да държи действителността под око — сви рамене Зед. — Истината се корени в действителността в крайна сметка, не във въображението.
Ричард отпусна длан върху костената дръжка на ножа на колана си. Мечът му липсваше, но го бе разменил за информация, която постепенно му помогна да намери книгата „Лавинен огън“ и да разкрие истината за случилото се с Калан, така че си струваше. Това обаче не правеше загубата на оръжието по-поносима. Пък и се притесняваше за това как Самюъл ще го използва.
Замислил се за Меча на истината и чудейки се къде ли е сега оръжието му, Ричард заби поглед в далечината.
— Май е трудно да повярваме, че е възможно хората да извръщат поглед от нещата, които са в техен интерес.
— Но е факт. — По тона на Зед Ричард разбра, че дядо му вече не води просто учтив разговор, а е намислил нещо сериозно. — И точно в това е сърцевината на проблема. — Щом Ричард го погледна, Зед му отвърна с напрегнат взор. — Да извръщаш съзнателно глава от истината е предателство.
Скръстила ръце, Шота спря да снове напред-назад и се наведе към Зед.
— Някое правило на магьосника, а, магьоснико?
— Десетото правило — повдигна вежда Зед. Шота изгледа многозначително Ричард.