Все пак ми се струва, че мащабността на цялата тази зловеща работа натъжи част от войниците от Императорския орден и те се отдадоха на пиянство, за да прикрият отвращението си и да се държат така, както се очакваше от тях. В крайна сметка едно е да убиваш в битка, а съвсем друго да отнемаш човешки живот най-хладнокръвно. А те убиваха точно така.
Докато жертвите падаха в окопите, бяха засипвани с пръст от онези, които щяха да паднат долу малко по-късно.
Спомням си един дъждовен ден, когато трябваше да занеса храна на офицери, застанали под навеса на един магазин, превърнат в оръжейна. Бяха принудени да наблюдават екзекуция, превърната в грандиозен спектакъл. Ужасените жени, които трябваше да гледат изпълнението на смъртните присъди, бяха извадени направо от стаите, където бяха изнасилвани от похитителите си. Голяма част от жените бяха полуоблечени.
Чувах сърцераздирателни писъци, изкрещени имена и скоро започнах да осъзнавам, че тези изверги са се добрали до информация кой на кого е мъж или жена, за да могат да ги подредят според целите си. Двойките бяха разположени на известно разстояние един срещу друг, така че да се виждат.
Жените, сгушени една в друга и безпомощни, бяха принудени да гледат как китките на мъжете им биват завързани здраво зад гърба с кожени ремъци. Мъжете бяха насилени да коленичат до новоизкопаните ями с лице към жените. Войниците минаваха по редицата и вдигаха главата на всеки от нещастниците за косите, после ги разпорваха през гръкляна. Помня как силните мускули на екзекуторите лъщяха в дъжда. След като прерязваха през гърлото всяка жертва, войниците хвърляха тялото в рова и преминаваха към следващия в редицата.
В очакване на своя ред мъжете ридаеха и трепереха, крещейки имената на любимите си, като им се кълняха във вечна любов. Жените им отвръщаха със същото, докато гледаха как мъжете им биват заколвани и хвърляни върху другарите си, някои от които още дишаха. Това бе най-потресаващата и разтърсваща гледка, която съм виждала.
Принудени да гледат екзекуцията на мъжете си, много от жените припадаха, като се сриваха в калта, повръщайки. Под непрестанния дъжд други, обзети от див ужас, крещяха имената на мъжете си, които предстоеше да бъдат убити. Мятаха се в железните хватки на пазачите, които се заливаха от смях и извлачваха жените надалеч, като им разказваха с най-големи подробности какво точно ще се случи на съпрузите им. Тази извратена жестокост пораждаше страдание, каквото все още не мога да осмисля.
Семействата не само биваха разделяни завинаги, но и практически унищожавани. Чували ли сте онзи стар въпрос: „Как според вас ще свърши светът?“ Ето как. Светът свърши за хиляди хора… само че не едновременно, а поотделно. Бе сложен краят на личната вселена на всяка от жертвите.
Ричард притисна с такава сила слепоочията си между палеца и другите пръсти на едната си ръка, че в един момент имаше чувството, че сам ще си счупи черепа. С огромни усилия успя да овладее дишането и гласа си.
— Никой ли не успя да избяга? — попита той в напрегнатата тишина. — По време на всичките тези масови изнасилвания, екзекуции и тъй нататък никой ли не се спаси?
— Струва ми се, че шепа хора все пак успяха, макар че няма как да съм сигурна — кимна Джебра.
— Спасиха се достатъчно — кротко рече Ничи.
— Достатъчно ли? — избухна Ричард, намерил обект, срещу когото да насочи цялата си ярост. Но бързо успя да се овладее и понижи глас: — Достатъчно за какво?
— Достатъчно за целта им — отвърна Ничи, без да отвръща поглед от неговия. — Орденът знае, че винаги има такива, които успяват да се измъкнат. Сред всичкото това безумие и хаос те нарочно позанемаряват охраната, за да са сигурни, че единици ще успеят да се спасят.
Ричард имаше чувството, че в главата му се блъскат хиляди разпокъсани и обезсърчени мисли.
— Но защо?
Преди да му отговори, Ничи го изгледа продължително.
— За да сеят страх и следващият град, към който приближават, да бъде скован от ужас. Този ужас ще гарантира, че хората по пътя на настъпващата армия ще предпочетат да се предадат доброволно, вместо да бъдат подложени на подобно нечовешко отношение. Така победата идва сама, без да се налага войниците на Ордена да си извоюват с оръжие всяка стъпка. Ужасът, разпространяван от бегълците, които разказват на де когото срещнат какво са видели, е мощно оръжие, което срива куража на онези, които тепърва ще бъдат нападнати.