— Спомням си този ден. Имаше силна виелица. Получихме заповед да сготвим прясното месо, което войниците от Императорския орден бяха донесли в кухните. Бяха току-що заклани, обезглавени и изкормени човешки трупове.
Ричард се извърна рязко и я погледна. Тя отвърна на погледа му и в очите й той прочете страх да не би да я укорят за думите й, защото онова, което бе видяла, прехвърляше границите на приличието. В сините й очи напираха сълзи, сякаш молеше за прошка, сякаш се страхуваше, че Ричард може да я убие на място заради онова, което се канеше да му разкаже.
— Налагало ли ви се е да разфасовате човешки труп, за да го сготвите? На нас ни се наложи. Изпекохме месото, част от него обезкостихме, за да го задушим на яхния. Изсушихме огромни количества за редовите войници. Всеки път, когато някой огладняваше, а нямаше какво да се готви, в кухните пак се доставяше човешко месо. Правихме какво ли не, за да стигнат хранителните запаси за по-дълго време. Варяхме супи и яхнии с плевели, стига да успеем да намерим нещо под снега. Но храната просто не стигаше за всички.
Станах свидетел на ужасни неща, от които ще сънувам кошмари до края на дните си. Сред картините, които ще останат запечатани в съзнанието ми, е как безскрупулните войници стоят на прага на кухнята, снегът набива в гърбовете им, а те стоварват човешките трупове на пода.
— Разбирам — прошепна Ричард.
— най-накрая, щом пукна пролетта, керваните с провизиите започнаха да пристигат. Докараха огромни количества храна за войниците. Но аз знаех, че колкото и несметни да изглеждат запасите, пак няма да стигнат за дълго време.
Освен храната дойдоха и попълнения от войници, които трябваше да сменят убитите си в битката за Галеа другари. Ебинисия беше заляна от истинско море от войници; новите попълнения само засилиха чувството ми за безпомощност.
От новодошлите офицери дочух, че се очакват още провизии, заедно с още хора. Както идваха от юг, така биваха разпращани на нови мисии из различни области на Средната земя. Очакваха ги други градове, които да бъдат превзети, още места, които да бъдат разрушени, нови крепости на упорство, които да бъдат смазани, и народи, които да бъдат поробени.
Заедно с провизиите и свежата сила дойдоха и писма от хора, останали в Стария свят. Те не бяха адресирани до конкретни войници, разбира се, тъй като в Императорския орден бе невъзможно да се намери конкретен човек, нито пък някой би се опитал да направи подобно нещо, тъй като индивидът се считаше за маловажен и незначителен. Това по-скоро бяха писма до „смелите мъже“ по принцип, които се бият за своя народ и в името на своя Създател, сражават се с езичниците от север, за да им наложат постулатите на Ордена.
Нощем, всяка нощ в продължение на няколко седмици, тези писма, пристигнали с керваните с провизии, щяха да бъдат четени пред насъбралото се множество за хора, повечето от които бяха неграмотни. Тези писма бяха най-различни — от хора, които разказваха за големите жертви, направени с цел да бъдат изпратени храни и вещи на север за техните воини, през писма, които възхваляваха огромните жертви на войниците, тръгнали на поход за налагане на свещените учения на Ордена, до писма от млади жени, които обричаха телата си в услуга на смелите войници, щом те се завърнат от похода на север, имащ за цел да покори нецивилизования и изостанал враг. Както можете да си представите, последният вид писма бяха на особена почит и се четяха и препрочитаха под дъжд от дюдюкания и смехове.
Хората от Стария свят изпращаха и различни сувенири: амулети за победа; рисунки, с които да украсят палатките на своите воини; отдавна гранясали курабийки и сладкиши; чорапи, ръкавици, ризи и шапки; всякакви билки — от чай до лековити растения за налагане на рани; ароматизирани кърпички от захласнати девойки, готови да паднат в краката на своите воини; бойни колани, изработени от младежки отряди, които се обучават и тренират в очакване на деня, когато самите те ще тръгнат на север в поход срещу онези, които отказват да приемат мъдростта на Създателя и справедливостта на Императорския орден.
Дългите кервани с провизии, преди да поемат обратно към Стария свят, за да бъдат снабдени с още храна, нужна за прехраната на огромната армия в Новия свят, биваха натоварвани с плячката, която трябваше да бъде отнесена в градовете на Стария свят, доставящи нужните на армията храни и вещи. Беше един вид сделка — плячка за храна, храна за плячка. Предполагам, че натоварените с плячкосани вещи кервани също имаха за цел да мотивират хората у дома да продължат да поддържат армията на север и да покриват несметните разходи, които изискваше тази война.