Вражеската армия беше толкова многобройна, че далеч не се побираше в рамките на града, а новите попълнения, които пристигаха с всеки нов керван, разливаха морето от палатки още по-надалеч из околните хълмове и долини. Всички дървета в близката и по-далечната околност бяха изсечени и използвани за огрев още предната зима и земите около столицата на Галеа изглеждаха мъртви и безжизнени. Стъпкана от безчетните орди войници, коне и всякакъв вид каруци, тревата вече не растеше и сякаш цяла Галеа се бе превърнала в едно безбрежно кално море.
Едва що пристигнали, свежите сили от Стария свят биваха разпращани да нападат други обекти, където да налагат властта на Императорския орден. Потокът от хора, нахлуващи в Новия свят, сякаш никога нямаше да пресъхне.
Работех денонощно, за да бъдат всички офицери нахранени, така че често ми се налагаше да бъда около командния състав и сегиз-тогиз до слуха ми достигаха новини и рапорти за новозавладени градове, тикнати в затвора хора, роби, изпратени в Стария свят. Понякога по-красивите жени биваха изпращани в лагера за забавление на висшите офицери. Очите на тези жени бяха подивели от страх от предстоящото — от онова, в което им предстоеше да бъдат превърнати. Знаех, че животът в тези очи съвсем скоро ще угасне, за да бъде заменен от искрата на желанието за смърт. В моите очи всичко се превърна в една безкрайна атака, в едно безкрайно зверство, което сякаш никога нямаше да свърши.
Дотогава, разбира се, в града не бе останал и помен от населението, което бе живяло в него първоначално. Почти всички мъже над петнайсет години отдавна бяха екзекутирани, а малцината, които бяха избегнали смъртта, бяха изпратени в робство. Много от жените — възстарите или твърде младите, които не можеха да влязат в работа на Ордена — също бяха изтребени, а които не бяха попаднали на пътя на нашествениците, просто бяха оставени да умрат от глад. Живееха като плъхове из тъмните дупки на града. Миналата зима срещнах групи старици и малки момичета, които приличаха на скелети, покрити с блед воал от плът, да се молят за огризки храна. Сърцето ми се късаше, но нахранех ли ги, и аз, и те щяхме да бъдем екзекутирани. Въпреки това при всеки удобен случай им подхвърлях по някоя коричка — стига да успеех да скатая нещо.
В крайна сметка населението на галеанската столица, наброяващо стотици хиляди души, бе почти изтребено. Сърцето на Галеа бе изтръгнато. Сега Ебинисия е превзета от стотици хиляди войници. Лешоядите, които следваха войската, постепенно започнаха да се установяват в изоставените и плячкосани чужди домове. Все повече хора от Стария свят нахлуваха в града, за да се настанят и да започнат нов живот.
Единствените оставени живи жени бяха поробени и използвани от войниците за курви. След време доста от тях забременяха и родиха деца, чиито бащи бяха войници от Императорския орден. Отрочетата им бяха отгледани, за да бъдат превърнати в бъдещи страстни последователи на идеите на Ордена. Всъщност единствените галеански деца, оставени живи след първата година на окупацията, бяха момчетата.
След безкрайно промиване на мозъците тези момчета станаха част от Ордена. Те забравиха, че някога са имали родители и отечество, забравиха всяко чувство за приличие. Вече бяха част от Императорския орден — новоизковани чудовища.
След дълги месеци обучение групи от по-големите момчета бяха изпратени като първата вълна нашественици срещу други градове. Те трябваше да се превърнат в плътта, поела мечовете на езичниците. Тръгнаха на своята първа мисия с желание.
Някога се бях заблуждавала, че зверовете от Императорския орден са тотално различна, дивашка порода хора, която няма нищо общо с цивилизованите човеци от Новия свят. Като гледах как тези момчета се променят и в какво се превръщат, осъзнах, че мъжете от Ордена на практика не се отличават по нищо от всички нас, само дето ги движат други идеали и друга вяра. Може и да звучи налудничаво, но явно съществува тайнствен механизъм, благодарение на който никой не е застрахован да попадне под булото на Ордена. — Джебра поклати глава в недоумение. — Така и не можах да проумея как е възможно подобно нещо, как успяват тези офицери да подковат момчетата, да ги убедят да се откажат от собствените си стремления и цели и да заживеят с мисълта, че са призвани да се жертват за другите. След което, сякаш по знак, даден с магическа пръчка, тези момчета поемаха с песен на път, готови да умрат в битка.
— Предпоставките са елементарни — безцеремонно отсече Ничи.
— Елементарни ли? — повдигна невярващо вежди Джебра. — Сигурно се шегуваш.