Тя се загледа в притихналите води на фонтана и Ричард си помисли, че сините й очи могат да превърнат водата в лед. Студената ярост в тези очи бе плод на онова, което Ничи бе видяла в живота си — неща, които той не би могъл дори да си представи. В тихите и спокойни вечери, прекарани насаме с нея, онова, което тя бе решила да му довери, бе достатъчно ужасяващо.
— Далеч по-лесно е да убедиш хората да умрат за каузата ти, ако ги накараш да заобичат смъртта — отрони с горчивина Ничи. — Далеч по-лесно е да накараш млади момчета да оголят гърдите си пред стрелите и мечовете, ако те вярват, че това е самоотвержен акт, който ще докара усмивка на лицето на Създателя и ще ги дари с вечна слава в отвъдния свят.
След като Орденът научи хората да станат дълбоко вярващи, всъщност се оказва, че на практика е изковал чудовища, които не само са готови да умрат за каузата, а и да убиват за нея. Истинските вярващи биват погубени от непреклонна омраза към неверниците. Няма по-опасен, по-злостен и по-жесток човек от онзи, който е бил заслепен от доктрините на Ордена. Такъв човек не се ръководи от разума си и не разчита на него. Вследствие на това не съществува юзда за неговата омраза. Това са убийци, които са готови да убиват за каузата, напълно убедени, че действията им са морални и правилни.
Ничи стисна юмруци и кокалчетата й щръкнаха бели и обезкръвени. Макар над стаята изведнъж да надвисна потискаща, мъртва тишина, силата на думите й продължаваше да отеква в главата на Ричард. Имаше чувството, че силната аура, която искреше около главата й, всеки миг ще отприщи внезапна гръмотевична буря във фоайето.
— Както вече казах, обяснението е пределно просто. — Ничи поклати глава с горчивина и примирение, сякаш изцедена от всяка емоция. — Повечето хора в Стария, а вече и в Новия свят нямат друг избор, освен да следват доктрините на Ордена. Разколебае ли се вярата им дори за миг, им се напомня сурово, че ги очаква цяла вечност неописуеми страдания. Ако и това не свърши работа, вярата се набива в главите им чрез острието на меча.
— Но все пак не може да няма начин тези хора да бъдат избавени — не се стърпя Джебра. — Нима нищо не би могло да ги вразуми и да ги накара да се отрекат от доктрините на Ордена?
Ничи отвърна очи от Джебра, за да потъне в далечината.
— От деня на раждането си съм възпитавана по правилата на Ордена, а ето, че се осъзнах. — Потънала в мрачната прегръдка на спомените, тя замълча, сякаш съживяваше миналото си на безкрайна битка за живота, на опити да избяга от острите зъби на Ордена. — Нямате представа колко ми беше трудно да изплувам от морето на тези мрачни доктрини. Съмнявам се, че човек, който не е потъвал в задушаващия свят на ученията на Ордена, може да добие макар и минимална представа какво е да вярваш, че животът ти не струва пукната пара, да разбере какво е сянката на ужаса да надвисва над главата ти всеки път, щом се опиташ да извърнеш глава от онова, което според тях е единственият път за спасение.
Влажният й поглед отскочи колебливо към Ричард. Той знаеше какво е. Той го беше изпитал.
— Аз се спасих — прошепна тя сломена, — но изобщо не беше лесно.
Джебра като че доби кураж, макар Ричард да знаеше, че думите на Ничи нямат за цел да окуражават когото и да било.
— След като ти си успяла, може би и други ще успеят.
— Тя не е като другите, които страдат под хомота на Ордена — намеси се Ричард, потънал в сините очи на Ничи, които показваха безапелационно колко много означава той за нея. — Тя бе подтиквана от необходимостта да разбере, да узнае дали онова, на което я бяха учили цял живот, е вярно или няма друг живот — дали има нещо, заради което си струва да се живее.
Повечето от хората, обучавани от Ордена, не изпитват подобни терзания. Те потискат в себе си тези въпроси и вместо това се вкопчват още по-яростно за вярата си.
— Но защо мислиш, че не биха могли да се променят? — Джебра явно не бе готова да пусне нишката на надеждата. — След като Ничи се е променила, защо да не могат и други?
— Според мен те успяват да преодолеят съмненията си, защото са повярвали дълбоко в онова, което им е било наливано в главите — отвърна Ричард, без да сваля поглед от Ничи. — За тях идеите постепенно са се превърнали в чувства, които прерастват в мощни емоционални убеждения. Мисля, че разковничето е в това. Те са дълбоко уверени, че сами са стигнали до тези убеждения, а не че са им били внушавани от малки.
Ничи се прокашля и отвърна глава от погледа на Ричард, за да съсредоточи вниманието си върху Джебра.
— Мисля, че Ричард е прав. Аз лично съзнавах същото това нещо в собственото си мислене, съзнавах вътрешното убеждение, родено от внимателно изкования метод на преподаване.