Има хора, които тайничко ценят своя живот и биха се обединили на въстание, ако съзрат реален шанс за победа — именно това се случи в Алтур’Ранг. Но ако такъв шанс няма, те знаят, че трябва да повтарят онова, което последователите на Ордена искат да чуят, защото в противен случай ще изгубят най-ценното — живота. Под хомота на Ордена вярваш на онова, на което те учат, иначе си мъртъв. Нещата са много прости.
В Стария свят има хора, които се мъчат да съберат на едно място съмишленици, готови да вдигнат бунт; стараят се да подклаждат огньовете на свободата за онези, които искат да се възползват от възможността да контролират собствената си съдба. Така че наистина има хора, които чакат възможността да извоюват свободата си и са готови да я използват. Джаганг също е наясно, че има такива опити, и неведнъж е изпращал войски, за да потушават още в зародиш бунтовническите брожения. В същото време съм напълно наясно, че повечето от жителите на Стария свят няма никога доброволно да изоставят вярванията си; за тях това е грях. Те ще се стараят да направят всичко по силите си, за да смажат всеки опит за бунт. Ако се наложи, ще отстояват вярата си до последния си дъх. Онези…
Шота нетърпеливо прекъсна Ничи, като вдигна ръка във въздуха.
— Добре, добре — едни така, други иначе. Какво значение има. Няма смисъл да се надяваме да избухне въстание. Това са само празни надежди за избавление, което да се появи ей така, изневиделица. Легионите от Стария свят са тук сега, така че ако трябва да се притесняваме за нещо, то е зг Новия, а не за Стария свят и за евентуалните настроения за избухване или неизбухване на въстание. по-голямата част от Стария свят вярва в Ордена и го подкрепя в похода му срещу Новия свят. — Шота се плъзна напред, вперила многозначителен поглед в Ричард. — Единственият начин за оцеляване на цивилизацията е да бъдат изпратени нашествениците от Ордена през онази врата в така мечтаната вечност в света на мъртвите. Няма спасение за онези, чиито сърца са прахосани в убеждения, за които са готови да умрат. Единственият начин да бъде спрян Орденът е да бъдат изтребени достатъчно от войниците му, за да не може да продължи нашествието им.
— Болката променя съзнанието — обади се Кара. Шота кимна в знак на съгласие.
— Ако осъзнаят без всякакво съмнение, че няма да победят, че усилията им ще доведат до смъртта на мнозина, тогава може би някои ще са готови да изневерят на каузата си. Но е възможно, въпреки вярата в ученията на Ордена, шепа хора от тях дълбоко в себе си да копнеят да умрат, за да я изпробват.
Но какво значение има това за нас? Ние знаем само, че броят на фанатиците, които искат да умрат, е огромен. Стотици хиляди вече са посрещнали смъртта и са доказали, че наистина с готовност правят тази жертва. Останалите трябва да бъдат избити, иначе ще убият нас и ще обрекат останалата част от света на дълго и мъчително завръщане към дивачеството.
Ето това ни чака. Това е самата истина.
Шестнадесета глава
ШОТА ИЗГЛЕДА РИЧАРД с пламнал поглед.
— Джебра ти разказа какво се случва с хората, попаднали в лапите на тези войници. Ако не ги спреш, това ще сполети и нас. Нима смяташ, че тези мъже се замислят за смисъла на живота си. Или че ако се появи такава възможност, биха участвали във въстание срещу Ордена? Едва ли.
Дошла съм да ти разкажа за случилото се с мнозина, за да осъзнаеш какво ще се случи с всички останали, ако не направиш нещо, за да промениш ситуацията.
Не ни е работа да разсъждаваме как се е стигнало до сегашния вид на войниците от Ордена, какъв избор са имали те в своя живот и защо са тръгнали да разрушават живота на невинни хора. Те са такива, каквито са. Унищожители, убийци. И са тук. Само това е важното сега. Трябва да бъдат спрени. Мъртви, те няма да представляват заплаха. Нещата са прости и ясни.
Ричард не разбираше какво точно очаква от него вещицата и защо си мисли, че именно той ще извърши тези „прости“ неща. Със същия успех би могла да го помоли да свали луната от небето и с нея да смаже армията на Императорския орден.
Сякаш прочела мислите му, Ничи продължи:
— Всички ние приемаме всяка твоя дума. Всъщност изобщо няма нужда ти да ни казваш неща, които вече знаем. Все пак не сме деца, сред които ти си единственият разумен възрастен. Но все пак помисли какво искаш от нас. Армията, с която се е сблъскала Джебра и която е нахлула в Галеа, смазвайки с лекота всяка отбрана и убивайки толкова много хора, е второразредна, бих казала, нищожна част от Императорския орден.
— Това някаква шега ли е? — не се стърпя Джебра.