Ничи най-сетне свали поглед от Шота и го премести върху Джебра.
— Сред тях имаше ли магьосници?
— Моля? О, струва ми се, че не — отвърна тя след кратко замисляне.
— Това е защото на второразредните войски не се полага да разполагат с хора с дарбата — обясни Ничи. — Ако имаше такива, Шота не би успяла да се вмъкне безпрепятствено сред тях и да те измъкне. Но те не са имали. Защото са относително незначителна войскова част, която е допустимо да бъде пожертвана.
Това е и причината храната и боеприпасите да стигат до тях толкова бавно. Храна се осигурява най-напред на основната сила на Джаганг, която в момента е разположена на север. Щом бъдат задоволени нейните нужди, едва тогава се изпраща необходимото и на други подразделения, като това в Галеа. Тези войници са били просто една от оборотните части на Джаганг.
— Не, ти не разбираш — възрази Джебра. — Става въпрос за многочислена армия. Нали бях там. Видях с очите си. — Тя потърка ръце и огледа присъстващите. — Работих за тях месеци наред. Разказах ви как се държаха.
— И все пак са нищожна част — поклати глава Ничи. Джебра облиза устни и се огледа неспокойно.
— Може би не съм успяла да пресъздам картината достоверно. Галеа беше залята от море от хора. Съжалявам, че не можах да ви накарам да разберете с каква лекота потъпкаха всичките ни защитници.
— Напротив, справи се чудесно и описа всичко съвсем точно — успокои я Ничи и я хвана приятелски за ръката. — Но просто ти си видяла само един детайл от цялостната картина. И макар той наистина да е бил страшен, все пак е незначителен в сравнение с всичко останало. Видяното от теб е просто бледо напомняне за онова, което представлява основната войска на император Джаганг. Прекарала съм доста време в централния военен лагер на Джаганг. Повярвай ми, знам какво говоря. В сравнение с основната войска, това, което си видяла ти, не би могло да се нарече внушително.
— Права е — потвърди мрачно Зед. — Не ми е приятно да го кажа, но наистина е права. Основната войска на Джаганг е далеч по-мащабна и могъща от частите, завладели Галеа. Опитвах се да забавя похода им през Средната земя, докато настъпваха неумолимо към Ейдиндрил, така че знам за какво иде реч. Все едно виждаш океан от създания от отвъдното, излезли да завладеят света на живите.
Изглеждаше стоически в семплата си дреха, застанал на горната площадка на стълбището, наблюдаваше останалите и слушаше какво говорят. Ричард обаче знаеше, че дядо му е всичко друго, но не и безразличен. Зед имаше навика първо да изслуша събеседника си, а чак след това да каже каквото има да казва. В този случай нямаше нужда да уточнява и дообяснява нещата.
— След като в частите на Ордена, нахлули в Галеа, е нямало хора с дарбата — продължи Джебра, — то вероятно ако сред тях бъдат изпратени такива, би било възможно да се справите с тях. Може би ще успеете да спасите онези нещастници, които са все още живи и които са преживели толкова много. Можете да избавите поне малка частица от тях.
Ричард си каза, че това, което Джебра всъщност искаше да попита, но се страхуваше, бе, че след като това е второразредна част без магьосници в нея, тогава защо никой не е успял да спре клането, на което тя беше станала свидетел. Преди Ричард да напусне родната си Еленова гора, вероятно той също би изпитал подобно смътно чувство на възмущение и гняв спрямо онези, които не са сторили нищо, за да помогнат. Сега обаче го измъчваше мисълта, че съзнава колко по-сериозни са нещата.
— Не е толкова лесно, колкото може би изглежда — поклати глава Ничи. — Родените с дарбата биха могли да се справят с доста голям брой вражески сили и за момент да създадат суматоха, но дори тази второстепенна войска е достатъчно многобройна, че да устои на всяка атака, организирана от магьосници. Зед например би могъл да използва магьоснически огън, за да намали броя на войниците, но спре ли да си поеме дъх, ще бъде залят от нови и нови вълни вражески войници. Може би мнозина от тях ще умрат, но това ни най-малко не ги притеснява. Ще продължат да прииждат. Ще продължат да изпращат нови и нови мъже на бойното поле. Независимо колко много ще умрат, с течение на времето ще успеят да омаломощят дори Първия магьосник. А какво остава за другите?
Дори нещо толкова обикновено като отряд стрелци могат да убият човек с дарбата. — Тя погледна към Ричард. — Достатъчно е само стрелата да намери целта си и роденият с дарбата ще умре, както би умрял всеки друг.
Зед разпери безпомощно ръце.
— Боя се, че Ничи има право. В крайна сметка Орденът ще остане там, където си е, пък било то и с по-малко хора. Ние, от друга страна, ще останем без магьосниците, които сме изпратили срещу тях. Те разполагат с почти безкрайни възможности за попълване на бройките, докато при нас не разполагаме с безкраен брой даровити. Колкото и грубо да звучи, единственият ни шанс е не да прахосваме живота си в безполезна битка, в която знаем, че нямаме шанс за успех, а да успеем да измислим вариант, в който все пак бихме могли да победим.