Самата мисъл, че е възможно Калан да не съществува в действителност, го изпълни с неистов ужас, който пропълзя като вълна през вътрешностите му. Тази мисъл го бе съпътствала един дълъг и мрачен период. Ужасът да е съвсем сам в увереността си, че тя съществува, беше неописуем, подлагаше на съмнение собствения му здрав разум. Това продължи дотогава, докато не откри, че заклинанието лавинен огън наистина съществува, и не успя да убеди и околните, че Калан не е плод на въображението му. Сега поне можеше да разчита на тяхната подкрепа.
Ричард потръпна вътрешно. Калан не беше привидение. Трябваше да намери начин да я измъкне от лапите на Сестра Улиция и другите две Сестри на мрака. На моменти обаче мисълта за пленничеството на Калан при тези безскрупулни жени го хвърляше в истинска агония — не искаше да си представя какви ужасни неща биха могли да причинят тези Сестри на жената, която бе целият му свят; на жената, която обичаше повече от самия живот. Но колкото и мъчителна да бе мисълта за Калан, той не можеше да мисли за нищо друго.
Въпреки мнението на Шота за това какво е длъжен да направи той, Ричард не биваше да забравя, че освен потъването на Калан във водовъртежа на лавинния огън съществуваха и други страшни опасности, като например пускането в действие на кутиите на Орден, а също и последиците от присъствието на Хармониите в този свят. Не можеше да зареже всичко само защото вещицата е дошла да му каже как според нея би трябвало да постъпи той. Не беше изключено Шота да действа по свой сложен план, да има скрити намерения, които да включват и онази другата вещица — Шеста. Никой не би могъл да каже какво всъщност е намислила Шота.
Въпреки всичко, макар и да не й вярваше напълно, Ричард — както и Калан — изпитваше голямо уважение към Шота. На пръв поглед изглеждаше, че Шота винаги създава проблеми. Но тя не го правеше нарочно — понякога се опитваше да помогне, а друг път просто се явяваше вестител на истината. И макар онова, което му казваше, да беше истина, беше напълно възможно нещата да се развият по начин, който Шота не беше предвидила — или поне не беше споделила с него. Както обичаше да казва Зед, една вещица никога не ти казва нещо, което те интересува, без да добави и нещо, което не желаеш да чуеш.
При първата им среща Шота му каза, че Калан ще го докосне със силата си и той трябва да я убие, за да не позволи това да се случи. И наистина Калан използва изповедническата си сила върху него, но именно благодарение на това Ричард успя да изиграе Мрачния Рал и да го победи. Шота се оказа права, но предсказаното от нея се случи по съвсем различен начин от този, по който тя представи нещата. И макар на практика да беше права, ако Ричард се беше вслушал в съвета й, нямаше да успее да победи Мрачния Рал и той щеше да освободи силата на Орден и да се превърне във всевластен господар — поне на оцелелите.
Мира не му даваше предсказанието на Шота, че ако той се ожени за Калан, тя ще роди не дете, а чудовище. Двамата с Калан се ожениха. Със сигурност и това й предсказание нямаше да се окаже такова, каквото го тълкуваше Шота. Калан не би могла да роди чудовище.
най-сетне Зед наруши тишината и извади Ричард от унеса му.
— А какво стана с кралица Сирила?
— Стана точно като във видението ми — отвърна Джебра. — Беше хвърлена в ръцете на най-низшестоящите войници, за да правят с нея каквото пожелаят. Те лакомо се нахвърлиха върху плячката си. Това, което й се случи, далеч надхвърляше и най-страшните й кошмари.
Зед килна глава на една страна, като че в очакване да чуе още по въпроса.
— Значи тогава я видя за последно?
— Не съвсем — рече Джебра, скръстила ръце пред гърдите си. — Веднъж, докато бързах да сервирам поднос с прясно изпечено месо, попаднах на шумна тълпа мъже, които играеха на игра, много популярна сред войниците от Ордена. Участваха два отбора, около които се беше насъбрала ентусиазирана публика от поддръжници. Правеха се залагания за това кой отбор ще спечели. Не знам какво точно представляваше играта…
— Джа’Ла — намеси се Ничи. Щом Джебра я изгледа въпросително, тя продължи: — Играта се нарича Джа’Ла. На теория това е игра за атлетични умения, качества и стратегия; на практика обаче по начина, по който се играе в Ордена, в нея освен всичко това има и доста голяма доза жестокост. Джа’Ла е любимият спорт на Джаганг. Той си има отбор. Помня как веднъж те загубиха. И заплатиха за загубата с живота си. Императорът скоро сформира нов отбор от най-умелите, най-издръжливите и най-внушителните откъм физически данни бойци, които можеха да се намерят в лагера. Те не загубиха нито веднъж. Цялото име на играта е Джа’Ла д’Джин. На родния език на императора това означава „играта на живота.“