— Да, наистина, сега си спомням, че я наричаха Джа’Ла — потвърди Джебра. — Играе се с тежка топка. Толкова тежка, че понякога направо чупи костите на състезателите.
— Топката се нарича брока — обади се Ричард, без да извръща глава.
— Точно така — погледна го Ничи.
— И така — продължи разказа си Джебра, — въпросния ден трябваше да сервирам месото на командирите на мястото, където се провеждаше тази игра. Беше се събрала хилядна публика. Упътиха ме към неголяма платформа, издигната за командния състав, и трябваше да си проправя път през крещящата тълпа. Ужасяващо преживяване. Желязната халка на устната ми възпираше мъжете да ме дръпнат в палатките си, но не им пречеше да протягат ръце към мен. — Джебра заби поглед в пода. — Налагаше ми се да понасям това доста често. — Все пак накрая вдигна очи. — Щом пристигнах при командирите, които гледаха от първите редове, забелязах, че играчите не използват обичайната за играта топка. — Тя се прокашля. — За топка им служеше главата на Сирила. — Джебра търсеше думи, за да запълни неловката тишина. — Така или иначе животът в Галеа се промени завинаги. Някогашното търговско средище е превърнато в огромен войскови лагер, откъдето тръгват редица мисии към все още свободни региони на Новия свят. Фермите, където са изпратени да работят роби, вече не произвеждат както преди. Добивът намалява, реколтите са лоши. Многобройните войскови части в Галеа се нуждаят от огромни количества храна, която никога не е в изобилие, но поне редовните доставки от Стария свят помагат войниците да бъдат в достатъчно добра форма, че да могат да се бият.
Работех денонощно като робиня, длъжна да изпълнява желанията на командирите от Ордена. Видението, които получих за Сирила, ми беше последното. Чувствам се особено без виденията си. Цял живот съм ги имала, но след онова ужасно предзнаменование за съдбата на Кралица Сирила преди няколко години престанаха да ми се явяват. Явно прорицателската ми дарба е изчезнала. Вътрешното ми око помръкна.
По погледа на Ничи Ричард разбра, че тя е прочела мислите му.
— И един ден бях измъкната от вражеския лагер — продължи Джебра. — Шота дойде и ме спаси. Не знам как точно стана всичко. Спомням си само, че изведнъж я видях пред мен. Понечих да я попитам нещо, но тя ми каза да мълча и да я следвам. Помня, че се обърнах един-единствен път, за да погледна, и пред очите ми се ширна безбрежният палатков лагер, който заливаше цялата долина и продължаваше нагоре по хълмовете. Беше на голямо разстояние зад нас. Нямам представа как е станало, честно — как се бяхме озовали толкова далеч. Та ние се придвижвахме пеша. И ето ме тук. Само дето се опасявам, че след като загубих виденията си, не бих могла да съм ви от полза.
Ричард прецени, че е редно тя да узнае истината.
— Вероятно си изгубила виденията си — рече той, — защото преди няколко години Хармониите бяха пуснати в нашия свят и прекараха известно време тук. После бяха прогонени обратно в отвъдното, но пораженията са факт. Според мен присъствието на Хармониите тук е причина за разпадането на магията. Това е повлияло и на твоите способности. Ти вече не можеш да виждаш чрез дарбата си, а дори да успяваш от време на време или за определени периоди, постепенно ще загубиш тази си способност изцяло.
Думите му изумиха Джебра.
— През целия си живот ми се е искало да не се бях раждала с дарба на прорицателка. Тя често ме е карала да се чувствам различна, отхвърлена от обществото. Колко пъти съм ридала нощем, колко съм се молила да се освободя от виденията си, колко съм искала да ме оставят на мира.
А сега, когато желанието ми е изпълнено, се оказва, че не съм го искала наистина.
— Това им е лошото на желанията — въздъхна Зед. — Имат способността да…
— Хармониите ли? — не го остави да довърши Шота. Тонът и смръщеното изражение на лицето й показаха на Ричард, че не й се слуша повече за желанията на Джебра. — Ако това е истина, тогава защо по нищо друго не личи?
— Напротив — личи — сви рамене Ричард. — През последните две-три години никой не е виждал магически същества, като например дракони.
— Дракони ли? — Шота нави около пръста си дълъг, чуплив кичур коса, после го изгледа продължително. — Ричард, някои хора никога през живота си не виждат дракон.
— Ами случилото се с виденията на Джебра? След като Хармониите бяха пуснати в нашия свят, виденията й са спрели. Също като други неща, свързани с магията, уникалната й способност загива. Убеден съм, че за повечето от случващото се нямаме ни най-малка представа.