— Аз бих усетила.
— Не вярвам. — Ричард приглади назад косите си. — Проблемът е, че лавинният огън — за пръв път чух за него от теб — е заклинание, задействано от Сестрите на мрака, за да накарат всички да забравят Калан. Но заклинанието е било заразено от Хармониите, така че освен Калан хората вече забравят и други неща, като например драконите.
Шота не изглеждаше убедена в думите му.
— Продължавам да твърдя, че бих разбрала, ако имаше нещо подобно, поради начина, по който събитията текат във времето.
— Ами онази другата вещица — Шеста? Нали твърдеше, че замъглявала способността ти да виждаш потока на времето.
Шота не отговори на въпроса му, само освободи пръста си от кичура огненочервена коса. Скръсти ръце и втренчи бадемовите си очи в него.
— Ако сянката на Ордена надвисне над човешкия род, всичко това няма да е от значение, нали така? Ще бъде унищожена всяка магия, всяка надежда ще бъде потъпкана.
Ричард не отвърна. Вместо това се обърна към притихналите води, потънал в мислите си.
Шота вдигна ръка към стълбите и се обърна към Джебра.
— Би ли отишла да се видиш със Зед. Трябва да поговоря с Ричард.
Седемнадесета глава
ДОКАТО ПРИБЛИЖАВАШЕ КЪМ РИЧАРД, Шота стрелна Ничи със заплашителен поглед. Ричард се почуди как така вещицата не каза и на Ничи да върви заедно с Джебра при Зед. Но предположи, че Шота вероятно знае, че Ничи не би изпълнила такава заповед. Определено не му се щеше двете да си опъват нервите. Имаше си достатъчно грижи и не възнамеряваше да стои и да гледа как хора, които стоят от една и съща страна на барикадата, се джавкат помежду си.
Докато изпращаше с поглед Джебра, която изкачваше стъпалата към Зед, Ричард забеляза, че Ан и Натан също са скъсили разстоянието до него. Зед прегърна приятелски Джебра през раменете и й каза нещо утешително, но в същото време погледът му не се отделяше от Ричард. Ричард оцени загрижеността на дядо си, който явно искаше да държи под око вещицата, в случай че тя реши да изиграе някой от прословутите си номера. Зед знаеше може би най-добре от всички на какво е способна Шота. Наред с това таеше към вещицата дълбоко недоверие и изобщо не споделяше мнението на Ричард за нея, че дълбоко в себе си е движена от същите мотиви, които ръководят и тях.
Макар да уважаваше крайната цел на Шота, Ричард съзнаваше ясно, че понякога вещицата преследва тази своя цел по начин, който в миналото му бе причинил доста страдания. Това, което тя смяташе за помощ, понякога се оказваше чиста проба неприятности.
Ричард освен това си даваше ясна сметка, че на моменти Шота действа по свое усмотрение — както когато даде меча му на Самюъл. Ричард подозираше, че и сега е намислила нещо, само че не можеше да предположи какво точно. Чудеше се дали не е свързано с елиминирането на другата вещица.
— Ричард — подхвана Шота кротко и съчувствено, — ти чу каква ужасна съдба е надвиснала над всички нас. Ти си единственият, който би могъл да сложи край на заплахата. Нямам представа защо трябва да си точно ти, но съм убедена в това, което казвам.
Ричард не се заблуди от внимателния й тон и загрижеността й за общия им враг.
— Осмеляваш се да твърдиш, че си дълбоко опечалена от страданията и смъртта, които сее Орденът, споделяш уверението си, че само аз бих могъл да спра заплахата, а в същото време кроиш заговори, за да ми измъкнеш Меча на истината.
Тя не пое ръкавицата.
— Никакви заговори не съм кроила. Сделката си беше съвсем честна — размяна на ценности. — Гласът й остана все така благ. — Пък и за тази работа мечът няма да ти помогне, Ричард.
— Жалки оправдания, задето даде меча ми на отмъстителния Самюъл.
— Както се оказа — повдигна вежда Шота, — ако не му го бях дала, онези Сестри на мрака, дето откраднаха кутиите на Орден, досега да са се събрали. А ако разполагаха и с трите кутии, досега най-вероятно щяха да отворят едната и да задействат силата на Орден, при което е твърде възможно досега вече да сме отишли при Пазителя на мъртвите. А какво щеше да правиш с меча, ако беше свършил светът на живите? Независимо от подбудите, Самюъл предотврати една катастрофа.
— И освен това използва меча, за да отвлече Рейчъл. Като междувременно едва не уби Чейс — защото явно точно това е целял.
— Мисли с главата си, Ричард. Мечът се оказа полезен на всички ни, защото ни осигури допълнително време, пък било то и на цена, която не ни е много по вкуса. Какво ще правиш с времето, което спечели и което в противен случай не би имал? И по-конкретно — как би ти помогнал мечът в борбата срещу Ордена?
Освен това с меча всеки може да стане Търсач — най-малкото, да се прави на Търсач. Защото на истинския Търсач не му трябва меч, за да бъде такъв.