Сърцето на Ричард биеше толкова силно в гърдите, че той имаше чувството, че гръдният му кош ще експлодира. Прилоша му. Сякаш всеки миг щеше да повърне. Напрегна всичките си сили, за да се опита да се освободи, но коженият ремък само се заби по-дълбоко в плътта му. Дъждът плискаше в очите му. Китките му бяха стегнати толкова отдавна, че всяко движение предизвикваше болезнено парене върху разранената плът и очите му се напълваха със сълзи. Но и това не му попречи. Изпухтя от усилието и впрегна всичките си мускули в борбата да скъса връвта. Усети как кожата проскърца върху оголените жили на китките му.
И изведнъж чу как някой го извика по име. Моментално разпозна гласа.
Калан.
Животът му изведнъж спря на място. Вдигна глава и видя насреща си ослепителните й зелени очи. В тази секунда през него преминаха всички чувства, които бе изпитвал някога, а след тях остана една омаломощаваща и разтърсваща агония, която проникна чак до мозъка на костите му.
Толкова дълго бе държан далеч от нея…
След като сега я видя, след като видя всички черти на лицето й, миниатюрната, извита на дъга бръчица на челото й, която бе забравил, извивката на гърба й, щом се извърна леко на една страна, след като видя как дъждът е разделил косата й на две, а накрая потъна в очите й, в онези невероятни зелени очи, той разбра, че няма начин да си го въобразява. Калан протегна ръка към него.
— Ричард!
Звукът на гласа й го парализира. Толкова отдавна не го беше чувал — същият онзи глас, който още при първата им среща го бе впечатлил с кристалната си чистота, с интелигентността и изяществото си, с несравнимото си очарование. Сега обаче в него нямаше и следа от тези качества. Сега там бе останала да трепти само една непоносима болка.
В унисон с отчаянието в гласа й, изящните черти на Калан също се бяха сгърчили от ужас при вида на коленичилия в калта Ричард. Очите й бяха кръвясали. По бузите й се стичаха сълзи, които се сливаха с дъжда.
Ричард стоеше на колене, вкочанен от ужас, шокиран, че я вижда пред себе си, и в същото време тя е толкова далеч. Кръвта замръзна в жилите му, щом я видя да стои там, сред хилядите вражески войници.
— Ричард! — Ръката й се протягаше отчаяно да го стигне. Тя искаше да го докосне, но не можеше. Държеше я едър здравеняк с бръсната глава. Ричард едва сега забеляза, че копчетата на ризата й ги няма, че са изтръгнати, а самата риза виси разтворена и излага на показ тялото й пред похотливите погледи на войниците.
Но нея не я беше грижа. Единствената й цел бе да привлече вниманието на Ричард, сякаш това бе единственият смисъл на живота й, сякаш това бе целият й свят. Сякаш само това й беше нужно, за да живее.
В гърлото й се надигна болезнена буца. В очите й напираха сълзи. Ричард прошепна името й, твърде шокиран, за да може да изтръгне глас от гърлото си.
Обезумяла, Калан пак протегна ръце към него, като се дърпаше да се спаси от месестите лапи на здравеняка, който я държеше. Той я стискаше толкова здраво, че пръстите му оставяха бели следи по ръката й.
— Ричард! Ричард, обичам те! Добри духове, обичам те!
Докато тя се опитваше да се изскубне и да се хвърли към Ричард, войникът плъзна ръка около кръста й, под разгърнатата риза, и я задържа. Пръстите му продължиха нагоре и рязко стиснаха едното й зърно, после го извъртяха грубо. Докато правеше това, мъжът се хилеше нагло и гледаше право в Ричард, за да е сигурен, че той е видял какво правят на жена му.
Калан ахна от изненада, но пак не обърна никакво внимание на войника, а продължи да крещи в ужас и отчаяние името на Ричард.
Обезумял от ярост, Ричард бясно се опита да се изправи на крака. Трябваше да стигне до нея. Войникът продължи да се хили, докато гледаше неистовите гърчове на Ричард. Друга възможност нямаше да му се отвори — това бе единственият му шанс.
А-ха да се изправи и войникът зад него го изрита толкова мощно, Ричард се преви одве. Друг го блъсна в главата за всеки случай, при което той едва не изпадна в несвяст. Погледът му се замъгли. Звуците се сляха в монотонна приглушена мелодия. Ричард положи усилия, за да остане в съзнание. Не искаше да губи Калан от поглед. Нищо друго на този свят не бе по-важно от нея.
Трябваше да намери начин да я измъкне от този кошмар.
Докато се бореше да си поеме дъх, огромната лапа на войника го сграбчи за косата и го изправи назад. Ричард ахна, като продължи да се мъчи да диша въпреки вцепеняващата болка от ударите. Усети как по бузата му шурва топла кръв.
Щом главата му се вдигна нагоре, погледът му пак намери Калан, дългата й коса вече се беше сплъстила от калта и дъжда. Зелените й очи бяха толкова прекрасни, че Ричард имаше чувството, че сърцето му ще се пръсне от болката, че я вижда, без да има възможност да я поеме в обятията си.