Но това не се случваше в действителност. Не би допуснал подобно нещо. Абсурд! Явно просто си го е въобразил. Започна да го обзема облекчение. Не се случваше в действителност. Изключено е. Калан не беше пленничка на Ордена. Не присъстваше на неговата екзекуция. Всичко беше просто жестока илюзия, създадена от вещицата. Поредният й номер.
Само дето за цялото население на Галеа, както и за жителите на още толкова много градове из Новия свят, това се случваше в действителност. За Ричард бе просто илюзия, но те го изживяваха наистина. Случило им се е точно по този начин. Световете им са свършили именно така. Знаеше точно какво са преживели. Знаеше точно какво е усещането.
Колко незнайни, безименни добри хора са изгубили шанса си да живеят именно по този начин. И за какво! Заради болните амбиции на нашествениците от Стария свят.
Внезапно го обзе непознат ужас. Той притежаваше дарбата. Беше магьосник воин. При повечето хора, родени с дарбата, тя се проявяваше в една определена област. Но да бъде магьосник воин означаваше, че притежава елементи от всички различни аспекти на дарбата, а единият от тях беше пророческата дарба. Ами ако това, което видя, всъщност е било пророчество? Ако бе нещо, което тепърва ще се случи? Ако онова, което видя, на практика е видение от бъдещето?
Но той не вярваше, че бъдещето е предрешено. Това, че имаше неизбежни категории, като например смъртта, не означаваше, че всичко е фиксирано, че човек няма право да се бори за една или друга цел в живота, да се опитва да избегне нещастията или да промени хода на събитията. Ако ставаше въпрос за пророчество, то означаваше само, че е видял какво е възможно да се случи, а не че не бива да се опитва да му попречи да се случи.
В крайна сметка пророчествата на Шота никога не се бяха осъществявали така, както ги бе представяла тя. Пък и онова, което той видя и изживя, най-вероятно е било просто номер на Шота.
Ричард стисна ръката на Ничи, за да изрази благодарността си без думи. Тя отвърна на жеста му с леко докосване по рамото. Като видя усмивката на устните му, до известна степен се поуспокои, защото разбра, че се е поокопитил.
Ричард се надигна и застана до Шота така, че видът му би трябвало да я накара да отстъпи. Тя обаче не помръдна.
— Как смееш да ми причиниш подобно нещо? Как смееш да ме изпратиш там?
— Никъде не съм те пращала, Ричард. Собствените ти мисли го направиха вместо мен. Аз само ги освободих, след като ти ги бе потискал достатъчно дълго време. Спестих ти нещо, което иначе щеше да изживееш под формата на кошмари.
— Никога не си помня сънищата.
Шота кимна и се вгледа в очите му.
— Но този щеше да си го спомниш. Щеше да е далеч по-страшен от обичайните. по-добре да се сблъскаш с подобни видения, когато можеш да разбереш какво всъщност представляват.
Ричард усети как кръвта му кипва.
— Това ли имаше предвид, когато каза, че ако се оженя за Калан, тя ще роди чудовище? Това ли бе скритото значение на заплетеното ти пророчество?
— Означава това, което означава — отвърна Шота монотонно и безстрастно.
Ричард още чуваше думите на войника от Императорския орден, който му обясняваше какво възнамерява да прави с Калан, как ще се отнасят останалите с любимата му, как тя ще роди деца, които ще плюят върху гробовете на всички егоисти — на хората, които вярваха в ценностите, споделяни и от Ричард.
Той се нахвърли изведнъж върху Шота и в следващия миг се вкопчи в гърлото й. От инерцията и устремната му атака и двамата се прекатуриха през ниския парапет, пльоснаха във фонтана и се изгубиха под водата.
— Това ли имаше предвид! — Ричард я издърпа за гърлото.
По лицето й се стичаше вода. Тя я изкашля.
— Това ли искаше да ми кажеш! — разтърси я той.
Ричард примигна. Беше прав. И сух. Шота стоеше пред него. Също суха. Ръцете му бяха отпуснати покрай тялото.
— Стегни се, Ричард — повдигна вежда. — Още не си се отърсил напълно от сънищата си.
Ричард се огледа. Вярно беше. Не беше мокър — нито той, нито Шота. И чупливата й, огненочервена коса си беше съвсем в ред. Той погледна Ничи, която му отвърна с учудена гримаса. Явно беше озадачена от причината за неговото объркване. Сигурно е така — сигурно още сънува. Наистина беше само сън, също като екзекуцията му, също като срещата с Калан. Само си е представил, че сграбчва Шота за гърлото.
Наистина му се щеше да го направи.
— Това ли имаше предвид като каза, че Калан ще роди чудовище? — попита Ричард, този път по-кротко, но пак толкова застрашително.