При първата им среща Шота му се яви пак в образа на майка му, която бе загинала при пожар още в детските години на Ричард. Тогава той бе обзет от желание да обезглави вещицата с меча си заради дебелашката й шега. Шота разбра намеренията му и го укори за тях, като му обясни, че въплъщаването й в този образ било просто невинен дар за него, защото така тя му припомнила живата и неумираща любов на майка му. Според Шота Ричард не бил способен да разбере и оцени добрината, която тя му била сторила.
Ричард не мислеше, че и този път тя прави това като дар. Нямаше представа какво и защо прави вещицата, но реши да не прибързва със заключенията и да си сдържа нервите.
— Благодаря ти за прекрасния спомен, Шота, но защо трябва да ми се явяваш в образа на майка ми?
Шота сбърчи чело с характерната за майката на Ричард гримаса.
— Познато ли ти е името… Баракус?
Ричард тъкмо се беше поуспокоил и ето че косъмчетата по тила му пак щръкнаха. Внимателно я прихвана с ръце на кръста й и леко я изтика назад.
— По време на голямата война човек на име Баракус е бил Първи магьосник. — Ричард повдигна с пръста си амулета, който висеше около врата му. — Това му е принадлежало.
— Точно за него става въпрос — кимна майка му. — Бил е велик магьосник.
— Така е.
— Също като теб.
Ричард усети как се изчервява, щом майка му го нарече велик — въпреки че съзнаваше, че пред него всъщност стои Шота.
— Той е можел да използва способностите си, за разлика от мен.
Майка му пак кимна и крайчетата на устните й леко се закривиха в усмивка, която той добре си спомняше. Тя му се усмихваше по този начин, когато бе горда, че синът й е разбрал някой особено труден урок. Дали Шота не влагаше нещо по-специално в този спомен?
— Имаш ли представа какво е станало с него — с този Баракус?
— Ами да, всъщност имам — въздъхна Ричард. — По негово време възникнал проблем с Храма на ветровете. Самият храм и неговото безценно съдържание били изпратени в друг свят.
— В отвъдния свят — уточни тя.
— Именно. Баракус отишъл там, за да се опита да реши проблема.
Майка му пак се усмихна по същия начин и прокара пръсти през косата му.
— Точно като теб.
— Да речем.
Когато ръката й най-сетне се откъсна от косите му, прекрасните й очи потънаха в неговите.
— Отишъл е там заради теб.
— Моля? Как така заради мен? — Ричард я изгледа подозрително. — Какви ги говориш?
— Субстрактивната магия била заключена в Храма, в отвъдното, откъсната от света на живота, така че никой магьосник оттам нататък е нямало да се роди с тази дарба.
Ричард не знаеше дали тя само повтаря онова, което той бе научил, или просто му казва нещо, което смята, че е вярно.
— Научих го от хрониките от онова време, с които се запознах. Вследствие на това престанали да се раждат хора със Субстрактивната страна на дарбата.
Тя го изгледа с такова спокойствие и сериозност, че Ричард чак се стресна.
— Но ти все пак я притежаваш — рече накрая уж кратко и ясно, но в същото време многозначително.
— Нима твърдиш, че е направил нещо, докато е бил в Храма на ветровете, за да може пак да се роди магьосник със Субстрактивна магия? — примигна Ричард.
— Предполагам, че под „магьосник“ имаш предвид себе си. — Тя изви вежда, сякаш за да подчертае сериозността на това, което казва.
— Е, и? Слушам те.
— Оттогава насетне не се е раждал магьосник със Субстрактивна магия, камо ли магьосник воин — имам предвид, откакто Храмът е прогонен от този свят.
— Виж, не съм сто процента сигурен, че това е така, но дори да е вярно, пак не означава…
— Знаеш ли какво направил магьосникът воин Баракус, след като се завърнал от Храма на ветровете?
Въпросът й свари Ричард неподготвен. Нямаше представа какво общо има това с разговора им.
— Ами, да. След като се завърнал от Храма на ветровете, той… се самоубил. — Ричард вдигна ръка към гигантския комплекс над тях. — Хвърлил се от Магьосническата кула, от външната стена, която гледа към долината и Ейдиндрил.
— И към мястото, където по-късно бил издигнат Дворецът на Изповедниците — кимна майка му.
— Да.
— Но преди да го направи, оставил нещо за теб. Ричард я изгледа, като не беше сигурен, че е чул добре думите й.
— За мен ли? Сигурна ли си? Майка му кимна.
— Твоите източници не са съвсем точни. Щом се върнал от Храма на ветровете, преди да се хвърли от външната стена на Кулата, дал на жена си една книга и я помолил да отиде в библиотеката му.
— В неговата библиотека ли?!
— Баракус имал тайна библиотека.
Ричард имаше чувството, че стъпва по тънък лед.