— Изобщо нямах представа, че е имал жена.
— Но ти я познаваш, Ричард. — Майка му се усмихна по начин, от който и бездруго щръкналите му косъмчета по тила се наостриха още повече. Той едва дишаше.
— Познавам ли я? Но как е възможно?
— Е, поне си чувал за нея. Знаеш ли кой е първият магьосник, създал първия Изповедник?
— Да — отвърна Ричард, смутен от смяната на темата. — Казва се Мерит. Първата Изповедничка е жена на име Магда Сеарус. На тавана на Двореца на Изповедниците има фреска, на която са изобразени двамата.
— Е, това е тя — рече майка му по начин, от който коремът му се сви на топка.
— Коя?
— Жената на Баракус.
— Не може да бъде… — отрони Ричард и допря пръсти в челото си, за да се опита да осмисли чутото. — Не, тя е жената на Мерит, магьосникът, който я е превърнал в Изповедник, а не на Баракус.
— За Мерит се е омъжила по-късно — махна с ръка майка му. — Първият й съпруг е бил Баракус.
— Сигурна ли си?
Тя кимна утвърдително.
— Щом Баракус се върнал от Храма на ветровете, Магда Сеарус го чакала там, където той я помолил — в анклава на Първия магьосник. Чакала го дни наред, страхувайки се, че той може и да не се върне при нея. Но той се върнал, за нейно огромно облекчение. Целунал я, уверил я в неувяхващата си любов, след което я накарал да му се закълне, че ще запази завинаги тайната му, и я помолил да занесе една книга в тайната му лична библиотека.
След като тя тръгнала, той съблякъл одеждите си — същите, които носиш сега, включително кожените накитници, наметалото, което сякаш е изтъкано от злато, и амулета — в анклава на Първия магьосник, завещал ги на магьосника, който щял да се роди в света на живота благодарение на неговите усилия. . . Оставил ги за теб, Ричард.
— За мен ли? Сигурна ли си, че наистина ги е оставил точно за мен?
— А ти как си обясняваш факта, че толкова много пророчества те споменават — очакват появяването ти, споменават името ти — „камъкът в езерото“, „онзи, който носи смърт“, „Кахарин“…? Защо според теб са се появили тези пророчества, в които се говори за теб? Защо според теб ти успя да разгадаеш част от тях, при положение че от векове, дори от хилядолетия насам, никой друг не е успял да го направи? Защо според теб сбъдна други пророчества?
— Но това не означава, че се има предвид точно мен.
С безпристрастен жест майка му отказа както да го подкрепи, така и да опровергае думите му.
— Кой може да каже кое е първото — дали Субстрактивната магия най-сетне е намерила дете, в което да се всели, или се е появило детето, в което е трябвало да се въплъти тя. Пророчеството се нуждае от зърно, от която да покълне. Трябва да има нещо, което да отприщи процеса, пък било то и цветът на очите ти, който ти е бил предаден по наследство. Трябва да има активатор. В този случай дали е случайно или нарочно?
— Склонен съм да мисля, че е случайна поредица от събития.
— Щом така предпочиташ. Но всъщност, Ричард, какво значение има? Ти си роден със способността, която Баракус е освободил от клетката й в друг свят. Ти си този, чието раждане той е очаквал — било то случайно или нарочно. В крайна сметка единственото, което има значение, е това, че ти си роден с тази способност.
Ричард си каза, че сигурно е права; детайлите не променяха същността на нещата.
Майка му въздъхна и продължи нататък:
— Както и да е, едва след като се подготвил за онова, чието случване той направил възможно, Баракус напуснал анклава си и скочил от Кулата. Хроникьорите не са знаели, че той е имал достатъчно време след завръщането си, за да изпрати жена си на тайна мисия. Когато тя се върнала, установила, че мъжът й е мъртъв.
Ричард се почувства замаян. Не вярваше на ушите си. Зави му се свят от неочаквания разказ за древните събития. Но тъй като самият той бе ходил в Храма на ветровете, знаеше, че подобни неща са напълно възможни. Той се раздели с всичко научено там, защото това беше цената, която трябваше да плати, за да се върне в света на живите. Макар да изгуби наученото, му остана чувството, че е знаел нещо огромно. Онзи, който поиска от него да заплати тази цена, за да му позволи да се върне при Калан, бе духът на Мрачния Рал — неговият роден баща.
— В мъката си Магда Сеарус пожелала доброволно да се подложи на опасния експеримент, замислен от Мерит — съгласила се да стане Изповедник. Знаела, че има голяма вероятност да не преживее процеса, но сега, след като любимият й, Първият магьосник, бил мъртъв, нейният свят и бездруго бил свършил. Тя не намирала друг смисъл да продължи да живее, освен за да установи кой е отговорен за злощастните събития, довели до смъртта на съпруга й, затова се съгласила да участва в този експеримент, за който мнозина се опасявали, че може да има фатални последици.