Но тя оцеляла. Минало доста време, преди да се влюби в Мерит — и той в нея. Благодарение на него животът за нея продължил. Хрониките за този период са непълни, на места липсва информация, има хронологично разменени събития, но истината е, че Мерит й е втори съпруг.
Ричард трябваше да поседне на мраморната пейка. Информацията му дойде твърде много. Съвпаденията бяха удивителни: това, че е първият от хиляди години, роден със Субстрактивна магия, че Баракус е последният магьосник, влязъл в Храма на ветровете, преди това да стори самият Ричард, че Баракус е бил женен за жената, превърната в първия Изповедник, че Ричард се е влюбил и оженил за Изповедник — тоест за Майката Изповедник, за Калан.
— Магда Сеарус използвала новопридобитата си изповедническа сила върху магьосник Лотаин и разбрала какво е правил той в Храма на ветровете — неща, които били известни само на Баракус.
— И по-точно? — вдигна глава Ричард.
Майка му се вгледа в очите му, но все едно надзърташе в душата му.
— Лотаин ги предал, като влязъл в Храма през Коридора на предателя, и се погрижил една много специална магия, която била заключена там, да бъде пусната в света на живите, когато му дойде времето. И така, Джаганг се родил със силата, която Лотаин позволил да се изплъзне от клетката си в другия свят. Тази магия била силата на пътешественика по сънищата.
— Но защо Лотаин, главният обвинител, е сторил подобно нещо? В крайна сметка нали се е погрижил членовете на групата на Храма да бъдат екзекутирани заради вредите, които са нанесли.
— Лотаин вероятно е започнал да вярва, както и враговете ни в Стария свят, че магията трябва да бъде заличена от човешката раса. Мисля, че неговият фанатизъм си намерил нова цел: той се виждал като спасител на човечеството. Поради което осигурил връщането на пътешественика по сънищата в света на живите, за да прочисти света от магията.
По някаква причина Баракус не успял да затвори пролуката, отворена от Лотаин, и не могъл да развали стореното. И затова се справил с проблема както могъл. Погрижил се да балансира направеното чрез някой, който да се бори срещу силите, решени да унищожават хората с дарбата. Трябвал му човек, който да притежава нужните способности за това.
Това си ти, Ричард. Баракус се погрижил ти да се родиш, за да компенсираш стореното от Лотаин. Ето защо ти, Ричард Рал, си единственият, който може да спре Ордена.
Ричард усети как му прилошава. Излизаше, че той е просто пионка, използвана за тайни цели, наивник, който просто изпълнява чужди желания, касаещи собствения му живот; играе предначертаната си роля в битка, замислена преди хилядолетия.
Сякаш прочела мислите му, Шота, която все още бе в образа на майката му, отпусна съчувствено ръка на рамото му.
— Баракус се погрижил да се появи равновесна сила, която да компенсира стореното. Той нямал представа как ще действа тя. Но не е отстранил свободната ти воля от уравнението, Ричард.
— Така ли мислиш? Защото на мен ми се струва, че съм просто последният играч в една игра, започната преди векове. Не виждам тук да става въпрос за моята свободна воля, за моя живот, за моя избор. Явно други са предначертали пътя ми.
— Не е така, Ричард. Може да се каже, че това, което те са направили, е един вид трениране на войник за битка. Обучението му прави възможно евентуалното спечелване на битката, ако до такава изобщо се стигне. Това не означава, че когато битката започне, войникът няма да избяга, че ще избере да остане и да се бие, или пък че дори да остане и да даде всичко от себе си, ще победи. Баракус се погрижил ти да имаш съответния потенциал, Ричард — екипировката, оръжията, възможностите, за да се биеш за собствения си живот и за своя свят, ако се появи такава нужда — нищо повече. Той просто ти е протегнал ръка за помощ.
Ръка, протегната през потока на времето. Ричард се почувства изцеден и объркан. Сякаш вече не познаваше самия себе си, не знаеше кой е в действителност и каква част от своя живот дължи на самия себе си.
Сякаш Баракус изведнъж се беше материализирал пред него, изскочил от прахта на древни кости; призрак, дошъл да обладае живота на Ричард.
Двадесета глава
ОЩЕ НЕЩО НЕ МУ ДАВАШЕ МИРА и не се вписваше в картинката. Как е възможно главният обвинител Лотаин да измени на вярата си, да предаде всички в Новия свят? Обяснението, че бил подложен на натиск, че бил изкушен от вярванията, разпространени в Стария свят, се видя на Ричард твърде удобно.
И тогава му просветна — осъзнаването го изпълни ненадейно като внезапно бликнал буен поток. За миг остана без дъх. Имаше нещо в древните хроники, което винаги го бе глождило. Шота разбуди спомените му за някои епизоди от миналото и така всички парченца от мозайката си дойдоха на мястото. Сега вече разбра какво не му бе давало мира. Чак не можеше да повярва, че едва сега го забелязва.