— Тук има толкова много библиотеки. Личната библиотека на Баракус би могла да е във всяка от тях. Имаш ли някаква представа къде да търсим?
— Знам само, че тя не се намира в друга библиотека, както предполагаш. Библиотеката на Баракус е само и единствено негова. Както и книгите в нея. До днес никой не е успял да ги открие.
— И поради някаква причина е решил да не оставя тези книги на сигурно място в анклава на Първия магьосник?
— На сигурно място ли? Неотдавна Сестрите на мрака, изпратени от Джаганг, проникнаха там. Наред с другото отнесоха на своя император и книги. Джаганг събира книги, понеже там се съдържа познание, което му помага в битката за надмощие на Ордена. Ако книгата, която Баракус е написал специално за теб, беше оставена в Кулата, най-вероятно вече да е попаднала в ръцете на Джаганг. Баракус е проявил достатъчно здрав разум да не оставя такава сила тук, където всеки би могъл да я намери, където всеки Първи магьосник след него би могъл да я използва или дори да я унищожи, за да не позволи да попадне в лоши ръце.
Нали точно това сполетя „Книгата на преброените сенки“. За да изпълнят пророчеството, Ан и Натан помогнаха на Джордж Сайфър да занесе книгата в Западната земя, с намерението, когато Ричард порасне достатъчно, да го накарат да я научи наизуст, за да не попадне тя в неподходящи ръце. Оказа се, че Мрачният Рал в един момент изявил желание да се сдобие с тази книга, за да отвори кутиите на Орден — същите, които вече са пуснати в действие заради някогашните Сестри на Ан. Същите, които плениха Калан, последния Изповедник. Благодарение на написаното в книгата Калан помогна за унищожаването на Мрачния Рал.
Ричард повдигна амулета, завещан му от Баракус, който носеше на шията си. Огледа символите, които изобразяваха танца със смъртта. Едва ли всичко това беше съвпадение.
Погледна Шота.
— Да не би да смяташ, че Баракус е предвидил какво ще се случи и е скрил книгата на по-сигурно място.
— Съжалявам, Ричард, но не знам — сви рамене Шота. — Може би просто е бил по-предпазлив. Предвид ситуацията и големия залог, предвидливостта му определено е не само основателна, но и доста мъдра постъпка.
Казах ти всичко, което мога. Ти си наясно с всички парченца от мозайката, от историята, които не са ми известни. Това, разбира де, не е всичко, но ти разполагаш и с други източници, които допълват картината, така че знаеш повече от мен. Всъщност вероятно знаеш повече от всеки друг човек, откакто Баракус е бил Първи магьосник.
Въпреки всичко, което тя му каза, информацията й едва ли щеше да му е от полза, ако не откриеше книгата, която Баракус бе написал специално за него. Без тази книга силите на Ричард като магьосник воин щяха да си останат загадка за него и да са едва ли не безполезни. Без тази книга сякаш нямаше надежда за победа над армията, нахлула от Стария свят. Орденът щеше да надделее и светът на магията щеше да бъде заличен от света на живите, точно както го бе замислил Лотаин. Без тази книга планът на Баракус бе обречен на провал, а Джаганг щеше да победи.
Ричард вдигна поглед към стъкления покрив на трийсетина метра над главата му, откъдето нахлуваше мека привечерна светлина, която подсилваше мъждивата светлина на лампите, поставени в средата на стаята. Не бе забелязал кога са запалили газените лампи.
— Шота, това е може би най-важното, което трябва да знам. Как бих могъл да спра Ордена, щом като не съм способен да използвам уменията си на магьосник воин? Не можеш ли да ми подскажеш как да намеря тази книга? Ако не намеря отговори, при това в най-скоро време — край. С всички нас е свършено.
Тя повдигна брадичката му в шепа и се взря в очите му.
— Надявам се знаеш, Ричард, че ако знаех как да намеря тази книга, бих ти казала. Знаеш колко много искам да спрем Императорския орден.
— А защо точно ти получаваш тази специфична информация? Откъде идва тя? Защо я получаваш в точно определени моменти, като например сега? Защо не при първата ни среща? Или когато се опитвах да вляза в Храма на ветровете, за да спра чумата?
— Предполагам, че идва от същото място, откъдето и ти получаваш отговори или вдъхновение при разрешаването на даден проблем. Защо ти знаеш отговорите, когато възникне проблем? Замислям се за дадена ситуация и понякога отговорите ми се явяват. Предполагам, че като цяло това е не по-различно от начина, по който на всеки му хрумват идеи. Само дето моите идеи са уникални, родени в главата на вещица, и включват събития от потока на времето. Предполагам, че по същия начин и ти изведнъж си прозрял истината за стореното от Лотаин. Как разбра това? Мисля, че и при мене се получава същото.