Рейчъл не можеше да повярва. Кралица. Струваше й се невъзможно. Но най-удивителното беше, че Вайълет, при положение че бе изгубила езика си, можеше отново да говори.
На устните на Вайълет се разля хладна усмивка.
— На колене пред твоята Кралица!
Рейчъл като че ли не я разбра. Ръката на Вайълет изскочи изневиделица и нанесе на Рейчъл толкова силен удар, че тя се строполи на земята.
— На колене пред твоята Кралица!
Писъкът на Вайълет отекна в тъмнината. Зяпнала от ужас и болка, Рейчъл вдигна ръка пред лицето си и се свлече на колене. Усети по брадичката й да се стича топла кръв. Вайълет беше станала много по-силна отпреди.
Болезнената плесница сякаш стовари отгоре й цялото й минало, сякаш всичко бе сън и тя пак извикваше наяве кошмара на предишния си живот. Пак беше съвсем сама, без Гилер, без Ричард, без Чейс — без никой, който да й помогне. Пак беше безпомощна пред Вайълет, сам-самичка на този свят.
Усмивката на Вайълет се беше изпарила. Докато Рейчъл бе коленичила пред нея, тя така присви очи, че Рейчъл преглътна.
— Той ме нападна. Тогава беше Търсач. Ричард ме нападна, причини ми болка без причина. — Вдигна юмруци на хълбоците си. — Ужасна болка. Нападна и нарани едно дете! Счупи ми челюстта. Разби ми зъбите. Нарани ми езика, точно както ми беше обещал. Останах няма. — Гласът й се сниши до ръмжене, от което кръвта на Рейчъл замръзна в жилите. — И това бе най-малкото, което изстрадах. — Вайълет си пое дъх, за да се успокои. Приглади с длани розовата си копринена рокля. — Съветниците на майка ми не можаха да направят абсолютно нищо. Станеше ли въпрос да се свърши нещо свястно, те бяха пълни некадърници. Предлагаха какви ли не помади и отвари и аромати и заклинания. Правеха жертвоприношения на добрите духове. Използваха пиявици и вендузи. Нищо не помогна. Майка ми бе погребана без мен. Защото бях в несвяст.
Дори звездите не можаха да кажат нищо за моето състояние и шансове за оцеляване. Съветниците само стояха отстрани и кършеха пръсти — и вероятно крояха заговори кой да отмъкне короната, след като умра. Подозирам, че ако се бях забавила, все щеше да се намери кой да ми помогне да отида при майка си. Чух ги как си шушукат, притеснени да не би да стана Кралица. — Вайълет си пое дъх, за да се успокои. — Насред кошмарните болки и страдания, насред мъката и агонията, докато бях обладана от страх, че някой ще дойде и ще ме убие, се появи Шеста и ме спаси. — Посочи жената до себе си. — Точно когато имах най-голяма нужда, Шеста дойде и ми помогна да спася короната и Тамаранг. В момент, когато всички бяха отвърнали глава от мен.
— Но… но вие не сте достатъчно възрастна, за да станете Кралица — заекна Рейчъл.
Разбра, че е допуснала грешка, още щом думите излязоха от устата й, преди да е имала време да ги осмисли. Вайълет замахна с другата си ръка и зашлеви Рейчъл и по другата буза. После я сграбчи за косата и грубо я дръпна да застане на колене. С едната си ръка Рейчъл прикри пулсиращата си буза, докато с другата изтри кръвта от устните си.
Вайълет сви рамене, без да обръща внимание на болката и кръвта, които бе предизвикала.
— Грешиш, през последните няколко години пораснах достатъчно. Вече не съм онова дете, което си спомняш от времето, докато живееше в двореца и се радваше на нашата щедрост и добрина.
Рейчъл не беше на мнение, че Вайълет е пораснала достатъчно, за да бъде Кралица, но бе достатъчно умна, че да не повтори грешката си. Освен това не би нарекла робството си и отношението, което получаваше, „добрина“.
— Шеста ми помогна да се възстановя. Тя ме спаси.
Рейчъл се вгледа в бледото усмихнато лице.
— Предложих й услугите си. Вайълет ме прие в двореца. Съветниците на майка й определено не си вършеха работата както подобава.
— Шеста използва силата си, за да излекува счупената ми и лошо инфектирана челюст. Бях доста поотслабнала, понеже единствената ми храна бе само рядък бульон. Благодарение на Шеста постепенно започнах пак да се храня и възвърнах силите си. Пораснаха ми нови зъби. Не бях чувала на някого да са му поникнали трети зъби, но ето че това се случи с мен.
Но колкото и да бях добре, все още не можех да говоря. И когато укрепнах достатъчно, Шеста използва удивителните си способности, за да направи така, че да ми израсте нов език. — Тя стисна ръцете си в юмруци. — Защото бях изгубила езика си заради Търсача.
— Заради предишния Търсач — поправи я тихо Шеста. Вайълет кимна утвърдително, вече доста поуспокоена.