— Далечен братовчед или нещо подобно. Имаше далечни родствени връзки с кралския род. Този изключителен ген носи уникална дарба за… художественост. Кралската фамилия на Тамаранг продължава да носи гена на тази древна дарба. Майка ми не притежаваше тази способност, но по тази кръвна линия явно я е предала на мен. По онова време обаче единственият, за когото знаехме, че притежава тази дарба, беше Джеймс. И така, той бе избран за дворцов художник в двора на майка ми — кралица Милена.
Търсачът, имам предвид предишният Търсач, Ричард, преди да създаде неприятностите, довели до убийството на майка ми, уби и Джеймс. Страната ни, за пръв път в историята, остана без своя художник, който да пази короната.
Тогава ние не знаехме, че всъщност този древен талант е запазен и у мен. — Посочи високата жена до себе си. — Но Шеста го забеляза и ми каза за удивителната ми способност. Оттогава ми помага да се науча да я използвам, напътства ме в моите… уроци по изкуство.
Мнозина не бяха съгласни аз да се възкача на трона — сред тях и някои от най-висшите сановници в двореца. За щастие обаче Шеста ми разкри техните тайни комплоти. — Вдигна тебешира пред лицето на Рейчъл. — Изменниците се намериха изобразени на тези стени. Погрижих се всички да разберат какво се случва с тях. Благодарение на това, както и с помощта и съветите на Шеста, аз се възкачих на трона. Вече никой не дръзва да ми се опълчи.
Някога, докато живееше в двореца, Рейчъл бе възприемала Вайълет като изключително опасна. Навремето обаче тя не бе и подозирала колко по-опасна може да стане тя. Обзе я чувство за съкрушителна безнадеждност.
Вайълет и Шеста чуха Самюъл да се връща и вдигнаха глави. Страхувайки се да не получи нов удар от Вайълет, Рейчъл реши да не гледа. Усети, че Самюъл приближава само по тежкото му дишане.
Вайълет вдигна ръка и даде знак на Рейчъл да се отстрани от пътя. Рейчъл незабавно се подчини, ужасно щастлива, че й се удава възможност да се отдалечи от плесницата на Вайълет.
Самюъл носеше кожена торба, завързана с шнур. Остави я внимателно на земята и я отвори. Погледна към Шеста. Тя го подкани с ръка да продължи.
Вътре явно имаше някаква кутия. Щом кутията се показа от торбата, Рейчъл видя, че е черна като смъртта. Имаше чувството, че всички ще бъдат всмукани в черната бездна на отвъдния свят.
С една ръка Самюъл вдигна страховитата вещ към Шеста. Тя се усмихна и протегна ръка.
— Както обещах — рече тя на Вайълет. — Представям ви кутията на Орден на Кралица Вайълет.
Рейчъл си спомни как Кралица Милена се отнасяше към този предмет със същото благоговение. Само дето сега кутията не беше обсипана със злато, сребро и скъпоценни камъни. От Зед Рейчъл знаеше, че истинската кутия на Орден се намира под всичките тези скъпоценности. Вероятно пред нея сега беше кутията, която е била скрита, докато Рейчъл я отмъкваше от двореца по заръка на магьосник Гилер.
Сега Гилер беше мъртъв, Ричард вече не притежаваше Меча на истината, а Рейчъл пак бе в лапите на Вайълет. А ето че Вайълет се сдоби и с безценната кутия на Орден, принадлежала някога на майка й.
— Виждаш ли, Рейчъл? — ухили се самодоволно Вайълет.
— За какво са ми онези дърти, безполезни съветници? Могат ли те да постигнат онова, което съм постигнала аз? За разлика от тези безволеви хора, с които си се събрала, аз винаги преследвам целите си докрай. Така се става Кралица.
Получих си обратно кутията на Орден. Върнах си и теб.
— Пак размаха тебешира. — И ще получа и Ричард, за да си понесе наказанието.
— Да сложим край на тази радостна среща — въздъхна Шеста. — Вие получихте онова, което искахте. Сега двамата със Самюъл трябва да обсъдим следващата му задача, а за вас е време за нов урок по изкуство.
— Да, урокът ми — усмихна се заговорнически Вайълет и изгледа гневно Рейчъл. — В двореца те чака желязна клетка. Което ме навежда на мисълта за наказанието ти.
— В такъв случай, аз да вървя, Кралице моя — сведе глава Шеста.
Вайълет я освободи с махване на ръка. Шеста подхвана Самюъл под мишница и двамата се отдалечиха. Той трябваше да внимава да не падне, докато стъпваше опипом върху камъните и между тях. Шеста като че се плъзгаше напред без никакви затруднения въпреки слабата светлина.
— Хайде — рече Вайълет с преднамерено жизнерадостен глас, от който Рейчъл тръпки я побиха. — Можеш да ме погледаш как рисувам.
Докато Вайълет вземаше факлата си, Рейчъл се изправи на разтрепераните си крака и тръгна след Кралицата си. Мъждукащият пламък осветяваше стените, покрити с безчет рисунки на ужасни сцени на изтезавани хора. По стените нямаше празно местенце, което да не е изрисувано с някоя грозна картина. Рейчъл изпитваше нужда да е с Чейс, липсваше й неговата увереност, усмивката му, с която я насърчаваше, бащинската му ръка на рамото й. Толкова го обичаше. А Самюъл го уби; уби всичките й надежди и мечти. Обладана от неизразима безнадеждност, тя потъна след Вайълет в тъмната паст на пещерата, още по-дълбоко в недрата на лудостта.