Гхостът застина неподвижно. Стана нещо, което, логично погледнато, не биваше да се случва. Интелигентните същества не се бореха за живота си, а се разбягваха в паника. Никога, откакто се помнеше, никой не беше постъпвал така. Просто невероятно! Гхостът още веднъж огледа помещението и затрепери. Очаквайки нападение, той се беше обвил с молекулно поле което унищожаваше живата материя. При атака полето би се разредило върху нападателите, а сега … Сега той беше затворен вътре в полето като какавида в пашкул и ако в течение на близките няколко минути не намереше жива материя, то щеше да се разреди върху самия него. Гхостът разбра, че е попаднал в собствения си капан. сериозно разтревожен, той отплува в коридора. Най-близкото същество се пъхаше в малкото шкафче. Като го видя, изкрещя пронизително и извърши чудо, затваряйки вратичката.
Напъхал се между два добре смазани робота, Мартин не знаеше, че е в безопасност. Заобиколен от молекулното поле, Гхостът не можеше нито да прониква през материята, нито да поразява с енергийни удари. Като горящ храст той прелетя по целия етаж, но не намери никого. Оставаше му само минута. Смъкна се по шахтата на асансьора и се натъкна на Гармински и
Капитана, които измъкваха от склада експлодера.
Ръцете на младия електроник трепереха така, че първият залп се размина с появяващия се Гхост с цял метър но улучи вратата на склада с хранителни продукти. В дупката се показа бледото лице на Роберт. Като видя, че Гхостът се насочва към него, той хвърли бурканите с майонеза, които държеше, и се пъхна в хладилника.
Отчаян, Гхостът се обърна и се насочи към Капитана. Той хукна към асансьора, но се подхлъзна на размазаната по пода майонеза и се просна на пода. Направи го тъкмо навреме, тъй като в същия момент над главата му просвистя вторият залп на експлодера в ръцете на Гармински. Тизи път той изкърти вратата на кабината за биологично регенериране. От шкафовете до вратата изпопадаха изпогорели магнетофонни ролки. Гхостът не пострада, но залпът го изненада и го накара да спре за миг, а това беше пагубно за него.
Разбра, че е загубил властта си над полето, което започна вихрено да се усуква около него. страхът го разтърси. с последно усилие на волята си той прати към охкащия на пода Капитан телепатичен лъч. С остатъка от съзнанието си почувства какво е нещото, което това същество винаги се е бояло да не загуби, и вече загивайки, унищожи това нещо с последния си енергиен имплулс. После блесна с черни искри и изчезна.
В коридора се възцари спокойствие. Гармински вървеше към Капитана на зиг-заг, убеден, че именно той е обезвредил чудовището. Повтаряше, че не му се полага никаква награда и че това е било негово задължение. Капитана още не беше дошъл на себе си и гледаше носталгично изцапаните си с майонеза панталони.
— Шефе, за бога — изкрещя от склада Богдан. — Знаете ли какво е направил този бандит?
Капитанът само мрачно поклати глава.
— Съсипал е целият ви запас от уиски. — обясни Богдан и освободи Роберт от хладилника.
Капитанът вдигна очи „към небето“.
— Ох какъв мерзавец. — прошепна към шкафчето, от вътрешността на което се чуваха виковете на заклещилия се Мартин…
Това са последните слова на историята, която днес вече почти никой не разбира до край. Обаче едно е сигурно. Расата на земляните трябва да се избягва и затова, щом те се появят, ние напускаме планети и слънчеви системи, за да не открият нашето присъствие. Трябва да попадат само на необитаеми планети и мъртви луни — само така ще им попречим да ни открият.
----
Превод: Лина Василева
Набор: Дамян Огнянов (dog)
Диктор: Тодор Гайдаров (tosho)
Дата: 21 Май 1994
Час: 01:20 АМ
^^^^^^^^ :-)) — Григор