Ето го доктор Форд — мъртъв, с лудост, кодирана в мозъка му в момента на смъртта. Лудост, която би могла да придобие всякаква форма.
Крокет гледаше трийсетте интегратора и изтръпваше при мисълта, какво ли става вътре в тези бели блестящи обвивки. Ще се наложи да го разбере още преди края на бурята.
И тогава пробяга някаква безплътна бяла сянка.