Всички подхванаха още по-силно виковете. Стоящите отпред започнаха да подскачат от възбуда.
И изведнъж Сидоти видя Него!
Ръцете му сами се метнаха над главата в трескаво усилие на мускулите. Стори му се, че нещо огромно и сладостно стиска гръдния му кош. И от гърлото му изригнаха думите:
— Служи ни, Гарома, служи ни! Служи ни! Служи ни!
Целият потъна в гореща вълна на обич, каквато не бе изпитвал досега. Обич към Гарома, към родителите на Гарома, към децата на Гарома, към всички и всичко, по някакъв начин свързано с Гарома.
Тялото му се гърчеше, движенията му ставаха несвързани, вълната от остра наслада го прониза от бедрата до шията. Сидоти се гънеше, подскачаше, размахваше ръце. Тялото му сякаш искаше да се обърне отвътре навън в напъна да изрази верността към Всеобщия слуга. Това изобщо не го учудваше, защото от най-ранно детство бе възпитан да проявява такива чувства.
— Служи ни, Гарома! — врещеше оглушително и по ъгълчетата на устните му избиваше пяна. — Служи ни!
Напирайки с цялото си тяло, Сидоти се промуши между охраната и изопнатите му пръсти докоснаха развяващите се парцаливи дрехи на Гарома. Разумът на Сидоти избухна във взрив от бясна обич към този човек и останал без сили да сдържа покорилия го екстаз, той падна в несвяст, шепнейки още веднъж:
— Служи ни, Гарома…
Когато всичко приключи, неговите колеги-специалисти мъкнеха безчувственото му тяло към Бюрото за лечебни изследвания и въздишаха от завист. Не се случва всеки ден някой да пипне дори крайчеца на парцалите, обвили Всеобщия слуга! Колко дълбоко разтърсва това късметлията!
Мина поне половин час, докато Сидоти се опомни.
В този ден бе установен пълен контрол!