— Изпитват взривно облекчение — отвърна провлачено, впил поглед над рамото на вожда, сякаш четеше отговора от екрана на отсрещната стена, където всъщност бе показана карта на земното кълбо. — Пялото напрежение, натрупано у тях във всекидневното суетене и свързано с най-различни дребни забрани, цялото разочарование, което ги наляга, защото изпълняват наредбите на Възпитателната служба да не вършат това или онова, изригва като взрив на мига, щом съзрат вашия лик или чуят вашия глас.
— Взривно облекчение ли? Изобщо не съм си представял, че процесът е такъв.
— Та нали вие — оживено подхвана Модо — сте единственият човек, който през целия си живот всеотдайно — поне те си го представят така — се подлага на жалко подчинение, което дори е немислимо за тях. Човекът, който държи в ръцете си всички оплетени нишки на съгласуването в световен мащаб, който е символ на най-самоотверженото и неуморно служене. Човекът, който е… ами жертвеният агнец на народните маси!
Тогава Гарома само се засмя на наукообразното дърдорене на Модо. Но днес, наблюдавайки с присвити очи беснеещото гъмжило, той осъзна, че Слугата на просветата е неоспоримо прав.
Нима на Великия печат на Световната държава не бе написано „Всички хора са длъжни да служат някому, но само Гарома е Всеобщият слуга“?
Те знаеха, и то без помен от съмнение, че ако го нямаше, океаните биха разкъсали дигите, за да залеят низините. Притаилата се в човешките тела зараза би избухнала в епидемии, които ще намалят десетки пъти населението на окръзите. Системите, поддържащи живота на хората, биха се повредили. Местните власти щяха да тормозят народеца и да се впускат в кървави разпри… Без него — Гарома, който денем и нощем се труди усърдно, за да върви всичко спокойно и гладко, за да държи под контрол титаничните сили на природата и цивилизацията. Бяха убедени в това, защото подобни произшествия имаше единствено когато „Гарома се уморяваше от Служенето“.
И какво означаваха мъничките им житейски несгоди в сравнение с мрачната безизходица на неговия живот, толкова необходим на всички? В този крехък човек, който смирено се кланяше наляво и надясно, не само бе събрана божествената сила, позволяваща на човека да обитава безгрижно Земята. С целия си образ той вдъхваше у онеправданите вярата, че всичко за тях можеше да потръгне и доста по-зле, че в сравнение с него въпреки всичките си страдания и лишения те са ако не божества, то поне крале.
Затова не беше изненадващо, че размахваха ръце към Всеобщия слуга, Работника на цивилизацията, Момчето за всичко и тържествуващо крещяха, обзети от еднаква възбуда, своята преливаща от страх молба:
— Служи ни, Гарома, служи ни, служи ни!
Ами покорните овчици, които през момчешките си години пасеше из североизточните земи на шести окръг? Нима те не го смятаха за свой слуга, който ги подкарва към по-добро пасище, към по-хладни ручеи, брани ги от врагове и маха ръбестите камъни от пътя им?
Не с друга цел, а за да е по-вкусно пушеното месо на трапезата пред баща му…
Тези значително по-полезни и по-умни овце бяха също толкова опитомени. Благодарение на съвсем простичък принцип — представят си правителството като слуги на народа, а пък притежателя на най-висшата власт в правителството смятаха за най-потиснатия слуга.
Неговите овчици!
Дари ги с бащинска усмивка, подхранена от чувството на собственик.
А полицаите, яхнали мотоциклети или сдържащи тълпите по целия маршрут, бяха неговите овчарски кучета. Друга порода питомни животни.
Такъв беше и самият той преди тридесет и три години, когато стъпи на този остров веднага след завършването на едно от затънтените училища на Службата за сигурност. Идваше да получи първата си държавна длъжност — полицай в Столицата. Непохватно, преливащо от възторг овчарско куче. Едно от най-незначителните овчарски кучета на предишния Всеобщ слуга.
Три години по-късно му се падна златен шанс да се прояви по време на селското въстание в родния му окръг. Познаваше добре нравите в онези земи, както и истинските водачи на бунта, затова успя да изиграе важна роля в смазването на размириците. И получи нова, по-значима длъжност в Службата за сигурност. Там му се откри възможността да се запознае с перспективни млади хора от други служби. Например с Модо — първия и най-полезния от онези, които Гарома опитоми лично.
Понеже имаше на разположение административния му гений, можеше да добие вещина в изтънченото изкуство на отстраняване на политически противници. И когато неговият началник започна да се стреми към най-висшия пост, Гарома се оказа в най-благоприятното положение да го предаде и сам да се издигне до Слуга на сигурността. Щом зае длъжността, с помощта на все същия Модо, който разработи стратегията до най-нищожната подробност, за броени години успешно осъществи собствените си домогвания до онзи най-висок пост, смазвайки като валяк предишната администрация в Колибата на служенето.