Да бъдеш Всеобщ слуга означаваше да станеш мишена на заговори, епицентър на твърде напрегнато внимание. Всеки надарен човек в това общество рано или късно стигаше до прозрението, ако ще и смътно, че властта е единствената смислена цел в живота. А Всеобщият слуга е въплъщението на самата власт.
Как пък не. Несравнимо по-добре е да те смятат за дребна риба, чиито колене омекват под бремето на отговорностите, далеч надхвърлящи твоите способности. Нима не чу предостатъчно пренебрежителни подмятания зад гърба си?
„… административната играчка на Гарома…“
„… постелка за обувките на Гарома…“
„… нищожество за изпълнение на задачи, от които Всеобщият слуга се гнуси…“
„… закачалка за мръсното бельо на Гарома…“
„… жалък, нищожен, плашлив охлюв…“
„… Гарома киха, Модо подушва с радост…“
Но в тази роля на презрян лакей можеше да бъде действителният творец на прилагания политически курс, да направлява съдбините на човечеството, да бъде истинският диктатор, издигнал се над хорицата.
Още веднъж вдигна ръка и я плъзна по бръчките на челото си. Главоболието беше все по-нетърпимо. А официалната церемония по случай постигането на пълен контрол май щеше да се проточи още цял час, ако не и по-дълго.
Ех, сега да се отбие при Целителя Лууб за двайсетина-трийсетина минутки, но така, че Гарома да не настръхне излишно. В подобни твърде важни периоди се налагаше да бъде особено предпазлив с Всеобщия слуга. Първоначалният страх, насаден му от Модо, можеше всеки момент да се раздуе недопустимо и да го подтикне към прибързани, взети самостоятелно решения. В никакъв случай не биваше да си позволява такъв риск. Опасността би била неприемливо висока.
Слугата на просветата замалко се вслуша в дъднещия глас на младия докладчик — похвати и средства, наклонени криви и коефициенти на корелация. И всичко това на статистическия жаргон, който прикриваше великолепието на революцията в психологията, която извърши именно той — Модо.
… Да, ще се проточи поне още час… Преди тридесет и пет години, докато усърдно събираше материали за дисертацията си в библиотеката на Висшето централно училище на Възпитателната служба, той напипа същинска буца самородно злато в трупаната през столетията шлака на статистическите данни за възпитанието на масите — концепцията за индивидуалния подход.
Дълго му се струваше, че е невероятно трудно тя да бъде приложена на практика. Ако всичко, на което са те учили, е насочено към ефективно въздействие върху психиката в мащаби, измерващи се с милиони хора, отчитането на нагласите и чувствата на отделния човек ти изглежда неуловимо и хлъзгаво като току-що извадена от водата змиорка.
Въпреки това щом довърши и защити дисертацията си, посветена на методите за постигане на пълен контрол, които предишната администрация пренебрегваше, той се върна към проблема за индивидуалното възпитание.
През следващите години се занимаваше със скучната си работа в Бюрото по приложна статистика на Възпитателната служба, но едновременно и решаваше въпросите за отделяне на личността от групата, за прехода от общото към особеното.
За него беше очевидно, че колкото по-млади са обектите, толкова по-леко е да се изпълни задачата, също като при масовото възпитание. Но започнеш ли в детската им възраст, ще минат немалко години, преди възпитаваният да въздейства видимо на околния свят от свое име. А и захванеш ли се с възпитанието на дете, непрекъснато се сблъскваш с необходимостта да преодолееш идеологическата обработка, на която е било подложено в първите класове.
Имаше нужда от млад човек, заемащ не съвсем незначителен управленски пост, който по една или друга причина е натрупал неосъществен или зле разработен потенциал. Предпочиташе миналото на този човек да е повлияло върху оформянето на личността му, у която вече са заложени такива страхове и желания, че да се превърнат в полезни лостове за управлението й.
Модо се трудеше нощем, проучваше личните досиета на сътрудниците в своята организация, за да издири такъв човек. И намери двама-трима, които подхождаха напълно. Най-много му допадаше едно забележително хлапе от Транспортната служба.
И тогава му попадна досието на Гарома.
Този младеж беше истинско съвършенство. И то от началото. Бе роден да управлява. Обаятелен, умен, възприемчив, чувствителен…
— Мога да се поуча на толкова неща от вас — притеснено сподели той с Модо при първата им среща. — Столицата още ме обърква малко, а вие сте израснал тук и се чувствате в свои води.
Заради нескопосаната работа на Специалния пълномощник по просветата на шести окръг в местата, където бе живял и Гарома, се намериха изненадващо много хора с независими нагласи в мисленето, и то на най-различни равнища на интелектуалното развитие. Повечето имаха наклонности и на революционери, особено след десетилетие на слаби реколти и непосилно увеличение на данъците. Но Гарома беше честолюбив. Той загърби селяшкото минало и си намери ниша в ниските равнища на Службата за сигурност.