Когато в шести окръг избухна въстание, приносът му в потушаването бе възнаграден с повишение. Но най-важно бе, че така се отърва от надзора и допълнителната идеологическа обработка, които неизбежно щяха да сполетят всеки друг с толкова подозрителни семейни връзки.
По този начин в ръцете на Модо попадна не само изгряваща звезда, но и личност със забележителна податливост.
Личност, на която можеше старателно да наложи замисления за нея образ.
Най-значимо беше отличителното й качество — чувството за вина пред бащата, тласнало младия Гарома да напусне фермата, а по-късно подтикнало го да доносничи за своето семейство и съседите си. Тази вина, събудила опасения и ненавист към всичко, свързано с миналото, можеше да бъде насочена към омразния нов „баща“ — Слугата на сигурността, началника на Гарома.
И след като Гарома стана Всеобщ слуга, благодарение на неуморните усилия на Модо у него продължаваха да избуяват угризенията и всепоглъщащият страх, независимо кой оглавяваше в момента Службата за сигурност.
Просто беше необходимо вождът да не се досети, че си има господар — високият мъж, който винаги сядаше вдясно от него и постоянно изглеждаше толкова неуверен и развълнуван…
Модо неуморно възпитаваше и превъзпитаваше Гарома. От първите дни прозря, че му е нужно да подхранва без прекъсване тесногръдото селяшко високомерие на Гарома, затова усърдно се унижаваше пред него. И дори втълпи на Всеобщия слуга, че той е опитомил Модо, а не обратното. А идеите колко незаслужаващ доверие е Слугата на сигурността всеки път вдъхваше у Гарома лично.
Модо вече се захващаше да полага основите на грандиозни планове за бъдещето и изобщо не би искал те да рухнат заради натрупани обиди. Напротив, трябваше да бъдат подкрепени от безмерна обич към любимото кученце, чиято смирена зависимост само засилва у стопанина представата за собствената му значимост и води до още по-тясно обвързване, за което стопанинът дори не подозира.
Модо трудно сдържа усмивката си, щом си спомни с какъв явен потрес Гарома откри, че Всеобщият слуга всъщност е Всеобщ диктатор. Е, и самият той дочу в детските си години подобна фраза, изтървана в разговор между родителите му по време на морско пътуване с привилегиите, които баща му имаше като дребен чиновник в Риболовната и мореплавателна служба. Откровението така разтърси неукрепналата душа на Модо, че той повърна… Лишаването от вяра се понася тежко, особено пък в зряла възраст.
А Модо още шестгодишен загуби не само вярата си, но и своите родители. Дърдореха твърде невъздържано и излишно откровено…
Притисна длани към слепоочията си. Много дни не бе страдал от толкова силно главоболие. Независимо от всичко трябваше да отскочи за 15–20 минути при Лууб. Целителят ще възстанови силите му, които ще са необходими до края на този изтощителен ден. Поначало беше полезно да се отдели от Гарома замалко, за да обмисли на спокойствие кой ще бъде следващият Слуга на сигурността.
Модо вдигна глава.
— Налага се да проверя как изпълняват някои мои незначителни нареждания, преди да потеглим обратно. Ще ме освободите ли за двадесет, най-много за двадесет и пет минути?
Гарома се намръщи величествено, вперил поглед право напред.
— Не можеш ли да се заемеш по-късно? Този ден е твой, колкото е и мой. И ми се иска да бъдеш до мен.
— Разбирам и съм ти благодарен, Гарома. Но… — Той докосна умолително коляното на Всеобщия слуга. — Но все пак те моля да ме извиниш. Не бива да отлагам. Една от задачите е свързана, макар и косвено, със Слугата на сигурността…
Лицето на Гарома тутакси се оживи.
— Върви, но непременно се върни преди края на церемонията. Искам да излезем заедно оттук.
Модо кимна и се изправи. Протегна ръце напред и промълви към своя властелин:
— Служи ни, Гарома. Служи ни, служи ни.
Отстъпи гърбом към задния изход от залата. През цялото време лицето му беше обърнато към Всеобщия слуга.
Щом излезе в коридора, той закрачи бързо към личния си асансьор покрай почтително изпъчилите се пазачи на Възпитателния център. Натисна бутона за третия етаж. И едва когато вратата се затвори, а кабината започна изкачването, той си позволи сдържана усмивка. Лекичко, само с ъгълчетата на устните.