Цевта отново се впи в окото му.
— Добре де, добре! — изохка Антъни и извика високо: — Пусни хлапето!
— Сигурен ли си? — усъмни се Пит.
— Прави каквото ти казвам, за бога… Завряла е пищов в окото ми!
— Добре тогава — отвърна Пит и пусна ръката на Лари.
Лари тръгна към задната част на паметника и няколко секунди след това се появи пред него. Веднага хукна към майка си.
— Сбърка пътя — каза му тя, опитвайки се да говори спокойно. — Качи се в колата. Бързо!
Лари изтича към тъндърбърда, скочи вътре и затръшна вратата.
С бързо камшично движение Били удари Антъни с ръкохватката на пистолета по двете страни на лицето с всичка сила. Той изкрещя от болка, но още преди да помръдне, цевта отново се оказа в устата му и той застина.
— Хубавичко си помисли, преди да тръгнеш отново да отвличаш някое дете — изсъска тя в ухото му. После се изправи, измъквайки цевта бавно от устата му. — Няма да мърдаш оттук!
Насочила пистолета към Антъни, тя бавно заотстъпва към колата, вдигайки за миг поглед към паметника. Пит не бе мръднал от мястото си.
Били се вмъкна в колата.
Лари я посрещна с думите:
— Ама ти имаш пистолет?
Тя напъха пистолета в джоба си и го попита:
— Добре ли си?
Лари заплака.
Били блъсна лоста на първа и потегли със свирещи гуми.
8 часа сутринта
„Малките двигателчета, които тласкат втората, третата и четвъртата степен, използват твърдо гориво, известно под името Т17-Е2 — полисулфид и амониев перхлорат като окислител. Всеки един от двигателите произвежда тяга от 800 килограма в космическото пространство.“
Бърн заля овесените ядки на Лари с топло мляко, а в това време Били разби едно яйце да направи пържени филийки. Не само детето им се нуждаеше от успокояващото въздействие на храната. Лари ядеше с удоволствие и слушаше радиото.
— Ще го убия този кучи син — промърмори тихо Бърн, така че Лари да не го чуе. — Заклевам се, че ще го убия!
Гневът на Били се бе изпарил. В момента, в който нанесе ударите на Антъни, почувства как яростта я напуска. Сега се чувстваше само разтревожена и притеснена — отчасти за Лари, който здравата се бе изплашил, и отчасти за Люк.
— Страхувам се, че Антъни ще се опита да убие Люк — каза тя. — Преди няколко часа мислех това за невъзможно, но сега вече не.
Бърн пусна топка масло в нагорещения тиган, после овъргаля една филийка бял хляб в яйцето, разбито от Били.
— Люк няма да му се даде толкова лесно.
— Да, но той си мисли, че е избягал… Не знае, че съм казала на Антъни къде е. — Докато Бърн пържеше напоената със сместа филийка в тигана, Били крачеше назад-напред из кухнята и хапеше устни. — В момента Антъни сигурно пътува към Хънтсвил. Люк хвана бавния самолет. А Антъни може да хване самолет на МАТС и да кацне в Хънтсвил преди него. Трябва да измисля нещо да предупредя Люк.
— Защо не оставиш съобщение за него на летището?
— Не е достатъчно сигурно. Май ще трябва сама да отида дотам. В девет часа не излиташе ли още един самолет? Къде е тоя справочник?
— На масата.
Били го взе и го разлисти.
Полет 271 тръгваше от Вашингтон точно в девет. За разлика от самолета на Люк, този имаше само две междинни кацания и пристигаше в Хънтсвил в дванайсет без четири, на обяд. А самолетът на Люк кацаше там в два и двайсет и три. Щеше спокойно да го изчака на летището.
— Мога да го направя — каза тя.
— Тогава трябва да го направиш.
Били се поколеба и напрегнатият й поглед падна върху Лари.
— Ще се оправя, не се притеснявай — успокои я Бърн, разбрал вътрешната й борба.
— Знам, но точно днес никак не ми се иска да го оставям.
— Аз ще се погрижа за него.
— Ама няма да го пращаш на училище, нали?
— Да, мисля, че това е добра идея… Поне за днес.
Лари се обади:
— Изядох си всичко.
— Тогава ще хапнеш и малко пържени филийки — каза Бърн и сложи една в чинийката до него. — Искаш ли да я полея с кленов сироп?
— Ъхъ.
— Ъхъ ли?
— Да, моля.
Бърн измъкна една бутилка от шкафа и заля филийката със сироп.
Били седна срещу сина си и каза:
— Днес няма да ходиш на училище.
— Ама ще изпусна урока по плуване! — повиши глас той.