Летище Хънтсвил бе малко, но оживено. В сградата на летището имаше офис на „Хърц“, няколко автомата и ред телефонни кабини. Още с кацането Били провери полета на Люк и разбра, че ще закъснее почти цял час. Щеше да пристигне в Хънтсвил в три и петнайсет. Имаше да убива три часа.
Отиде до един от автоматите и си купи дъвка. После сложи на земята куфарчето, в което бе колтът, облегна се на стената и се замисли. Как щеше да се оправи? Още щом видеше Люк, щеше да му каже, че Антъни е тук. Той знаеше какво да прави и щеше да вземе мерки, но не можеше да се скрие. Трябваше на всяка цена да разбере защо е идвал тук в понеделник, а това предполагаше да бъде в непрекъснато движение. Налагаше му се да поема рискове. Можеше ли с нещо да му помогне тя?
Докато си блъскаше главата над тези проблеми, към нея се приближи момиче в униформата на „Капитал Еърлайнс“.
— Вие ли сте доктор Джоузефсън?
— Да.
— Имам съобщение за вас — каза момичето и й подаде един плик.
Били смръщи вежди. Кой знаеше къде е?
— Благодаря — промърмори тя, отваряйки плика.
— На вашите услуги. Ако имате нужда от още нещо, моля, обадете ни се.
Били вдигна глава и се усмихна. Беше забравила колко учтиви са хората на юг.
— С удоволствие ще го направя — отвърна тя. — Благодаря ви много.
Момичето се отдалечи и Били прочете съобщението. „Моля, обадете се на д-р Лукас на JE 6-4231“, пишеше в него. Тя се обърка. Възможно ли е Люк да е вече тук? И откъде знае, че тя ще дойде?
Имаше само един начин да провери. Тя се запъти към телефонните кабини.
Отговориха веднага, още на първото позвъняване, и мъжки глас каза:
— Лаборатория по изпитание на компонентите.
Стори й се, че сякаш Люк вече бе в Редстоун Арсенал. Как, по дяволите, е успял да направи този номер?
— Доктор Лукас, моля.
— Един момент, моля. — След кратка пауза гласът на мъжа пак се обади: — Доктор Лукас току-що излезе. Кой го търси, моля?
— Доктор Била Джоузефсън. Оставил ми е съобщение да се обадя на този номер.
Тонът на мъжа се промени моментално:
— О, доктор Джоузефсън, толкова се радвам, че ви намерихме! Доктор Лукас иска да се свърже с вас.
— Ама какво прави той тук? Мислех, че още лети?
— Военното разузнаване го свали от самолета в Норфък, Вирджиния, и го качи на специален самолет. Вече цял час, откакто е тук.
Тя изпита облекчение, че с него всичко е наред, но заедно с това бе озадачена.
— Какво прави там?
— Мисля, че знаете.
— Да, май наистина знам… Как върви?
— Чудесно… но не мога да ви кажа нищо точно, особено пък по телефона. Можете ли да отскочите до нас?
— Къде се намирате?
— Лабораторията се намира на един час път извън града, по пътя за Чатануга. Мога да ви изпратя кола, но ще стане по-бързо, ако вземете такси или наемете кола.
Били извади бележника си от чантата.
— Я ми опишете къде точно се намирате. — После, припомняйки си южняшките маниери, добави: — Ако обичате, моля.
1 часа следобед
„Двигателят на първата степен трябва да се загаси рязко и да бъде отделен моментално. В противен случай постепенното намаляване на тягата в първата степен би могло да попречи на работата на двигателя на втората степен, нарушавайки правилното набиране на инерция. Веднага щом налягането на горивото в системата спадне, клапаните се затварят и пет секунди след това първата степен се отделя чрез взривяването на пружинните взривни болтове. Освободилите се пружини увеличават ускорението на втората степен със 78 сантиметра в секунда, давайки й възможност да се отдели безпроблемно.“
Антъни знаеше как да стигне до дома на Люк. Преди две години, скоро след като Елспет и Люк се преместиха тук от Пасадена, той им бе идвал на гости и прекара при тях един уикенд.
За петнайсет минути беше там. Домът се намираше на Еколс Хил, улица с големи и стари къщи, на няколко пресечки от центъра. Паркира колата на предната пресечка, за да не даде възможност на Люк да разбере, че има неканен гост.
Слезе от автомобила и отиде пеш до задната страна на къщата. Би трябвало да чувства спокойна увереност. У него бяха всички козове — изненада, време и оръжие. Вместо това обаче опасенията не го напускаха нито за миг. Вече на два пъти си бе мислил, че Люк е в ръцете му, но го бе изтървавал.
Все още не знаеше защо Люк бе решил да хване самолета за Хънтсвил, а не за Кейп Канаверал. Това необяснимо решение предполагаше, че има нещо, за което Антъни не знае — неприятната изненада можеше да изскочи всеки момент и да го свари неподготвен.