— Мамка му! — изруга Били и тресна телефона на вилката, бясна от яд.
Люк не са го сваляли от самолета в Норфък и не са го качвали на никакъв военен самолет, каза си тя, и със сигурност не е в Лабораторията по изпитание на компонентите, където и да се намира това. Цялата тази работа бе измислена, за да я отстранят… И бяха успели. Погледна часовника си. Люк сигурно вече е кацнал. Антъни го чакаше и тя спокойно би могла да си остане във Вашингтон — работата би била същата.
Със свито сърце се запита дали Люк е все още жив.
Ако е, тя пак би могла да го предупреди. Беше твърде късно да оставя съобщение на летището, но може би все още би могла да се обади на някого. Били напрегна памет. Люк имаше някаква секретарка в базата… как се казваше? Някакво име на цвете май…
Мариголд.
Тя се обади във военната база и помоли да я свържат със секретарката на доктор Лукас.
След малко се чу женски глас с бавен южняшки изговор:
— Изчислителен център, с какво мога да ви бъда полезна?
— Извинете, с Мариголд ли говоря?
— Да.
— Казвам се доктор Джоузефсън и съм приятелка на доктор Лукас.
— Да? — В гласа й се промъкна подозрителна нотка.
Били трябваше да я накара да й повярва.
— Мисля, че и друг път сме говорили. Малкото ми име е Били.
— О, да, разбира се, сега си спомних. Как сте?
— Притеснена. Трябва да предам спешно съобщение на Люк. Там ли е той?
— Не, госпожо. Отиде у тях.
— И какво ще прави там?
— Ще търси една папка.
— Папка ли? — Били веднага долови значението на тази информация. — Може би онази папка, която е оставил тук в понеделник?
— Нямам представа за какво става въпрос.
Разбира се, Люк бе казал на Мариголд да не казва на никого, че е идвал тук в понеделник. Но това вече нямаше значение.
— Ако се видите с Люк или пък той се обади отнякъде, бихте ли му предали едно съобщение от мен?
— Разбира се.
— Кажете му, че Антъни е в града.
— Това ли е всичко?
— Той ще разбере. Мариголд… Не знам как да ви кажа това, за да не ме помислите за откачалка, но си мисля, че Люк е в опасност.
— От този Антъни ли?
— Да. Вярвате ли ми?
— Случвали са се и по-странни неща… Това свързано ли е с неговата загуба на паметта?
— Да. Ако успеете да му предадете това съобщение, може би ще спасите живота му… Говоря много сериозно.
— Ще направя каквото мога, докторе.
— Благодаря ви.
Били затвори.
С кого още би могла да говори? Сети се за Елспет. Обади се на местната централа и помоли да я свържат с Кейп Канаверал.
3.45 следобед
„След като се освободи от излишната вече първа степен, ракетата продължава по инерция в безвъздушното пространство, докато космическата система за управление не я насочи така, че орбитата й да бъде абсолютно хоризонтална спрямо земната повърхност.“
Всички в Кейп Канаверал се бяха изнервили. От Пентагона бе получена заповед за повишена бдителност. Пристигнали тази сутрин на работа, с нетърпение очакващи да се захванат със задълженията си, свързани с изстрелването, всички бяха накарани да чакат на опашка на портала. Някои от тях стояха под изпепеляващото тропическо слънце на Флорида цели три часа. Резервоари се изпразниха, радиатори изкипяха, климатици се развалиха, двигатели гаснеха и отказваха след това да запалят. Всяка една от колите бе основно претърсена — капаците на двигателя вдигнати, калъфите за голф — извадени от багажниците, резервните гуми — свалени от стойките. И накрая нервите вече не издържаха, когато всички куфарчета бяха отворени, всеки обед, сгънат в промазана хартия и сложен в кутия, бе разопакован, а съдържанието на всички дамски чантички — изсипано на специално подготвените за целта масички, за да могат хората на полковник Хайд да ровят с мръсните си лапи из червила, любовни писма, тампони и дамски превръзки.
Но това не бе всичко. Когато най-сетне, зачервени и ругаещи, стигнаха до работните си места, бяха отново нападнати от деловити мъже, които започнаха щателно да претърсват чекмеджетата, шкафовете, надничаха в осцилаторите и вакуумните камери и сваляха пробите, сложени вътре.
— Мамка му, ние тук се опитваме да изстреляме ракета, слепи ли сте или какво? — повтаряха им хората непрестанно, но мъжете само свиваха рамене и продължаваха да обръщат всичко наопаки с несмутимо усърдие.