„Обаче вие страдате от недохранване, от безсъние и когато двете с вас се видяхме, по лицето ви имаше следи от плач, макар тогава вие да отрекохте. Това са симптоми на депресия.“
Люк смръщи вежди. Беше обезпокояващо. Каква е тази депресия? И какъв съпруг е той, по дяволите?
„Депресията може да бъде предизвикана от промени в химията на тялото, от нерешени проблеми, като например семейни неуредици, или пък от изживяна в детството травма от починал родител. Лекува се с антидепресанти и/или психотерапия.“
Ставаше все по-лошо и по-лошо. Да не би да е душевноболна?
„Във вашия случай обаче няма съмнение, че депресията ви е свързана с тубалната лигатура, на която се подложихте през 1954 г.“
Какво беше това тубална лигатура? Люк се върна в кабинета, светна настолната лампа, измъкна енциклопедията и потърси термина. Отговорът го извади от равновесие. Това бе най-разпространеният метод за стерилизация на жени, които не искат да имат деца.
Той се тръшна смаян на стола и придърпа енциклопедията пред себе си. Прочитайки как точно се извършва операцията, Люк разбра какво имат предвид жените, когато казват, че са им вързали каналите.
Вдигна глава и впери невиждащ поглед пред себе си, припомняйки си тазсутрешния разговор с Елспет. Беше й задал въпроса защо нямат деца. И тя му бе отговорила: „Не знаем. Миналата година ти се прегледа, но не ти намериха нищо нередно. Преди няколко седмици и аз ходих при една лекарка в Атланта, която ми направи няколко теста. Чакаме резултатите“.
Всичко това са били лъжи. Тя е знаела много добре защо нямат деца — била е стерилна.
Наистина е ходила на лекар в Атланта, но не да види защо не може да има деца, а на най-обикновен рутинен преглед.
„Тази процедура може да предизвика депресия при всички възрасти, но във вашия случай, след като го направихте шест седмици преди сватбата…“
Люк зяпна. Тук имаше нещо ужасно нередно. Измамата на Елспет е започнала още преди да се оженят!
Как е успяла? Разбира се, не можеше да си спомни, но си я представи как му подмята така, между другото, че ще й направят „малка операцийка“. Може дори да е добавила, че става дума за „женски работи“.
Дочете цялото писмо.
„Тази процедура може да предизвика депресия при всички възрасти, но във вашия случай, след като го направихте шест седмици преди сватбата, беше почти неизбежно и при всички случаи е трябвало да се консултирате редовно с вашия лекар.“
Гневът на Люк постепенно се изпари, като си представи как е страдала Елспет. Сведе глава към писмото и отново прочете редовете: „Вие страдате от недохранване, от безсъние и когато двете с вас се видяхме, по лицето ви имаше следи от плач, макар тогава вие да отрекохте“. Беше преживяла някакъв малък ад.
Обаче колкото и да я оправдаваше и жалеше, фактът, че бракът им е една лъжа, си оставаше непроменен. Обгръщайки с поглед къщата, която току-що бе претърсил, той си даде сметка, че не може да я приеме като дом. Чувстваше се много комфортно тук, в кабинета си, и когато отвори гардероба, бе обхванат от познато усещане, но останалата част от къщата представляваше парчета от семеен живот, който явно му бе чужд. Пет пари не даваше за суперновите кухненски уреди и красивата модернистична мебел. Би предпочел по-скоро парцалени черги и скърцащи дървени столове. Но най-много от всичко би искал деца, а именно те бяха онова нещо, което тя нарочно и съвсем целенасочено му бе отказала. И го бе лъгала цели четири години.
Шокът от това го парализира. Той седеше зад бюрото си и гледаше през прозореца, докато навън най-сетне бавно започна да пада вечер. Как е могъл да сбърка до такава степен? Люк запрехвърля в главата си онова, което бе научил за себе си през последните трийсет и шест часа от Елспет, Били, Антъни и Бърн. Дали е губел пътя бавно и постепенно, като дете, отдалечаващо се все повече и повече от бащиния дом? Или е имало някакъв повратен момент, в който е взел неправилно решение и е поел по погрешен път? Да не би да беше слаб човек, който се е оставил да бъде влачен от нещастието си поради липса на цел в живота? Или в характера му има някакъв много важен недостатък?
Не мога да преценявам хората, помисли си той с горчивина. Беше останал верен приятел на Антъни, който се опита да го убие, а се бе отдалечил от Бърн, който му бе истински приятел. Беше се скарал жестоко с Били и се бе оженил за Елспет, а ето че Били захвърляше всичко, готова да му помогне, а Елспет го лъжеше.
В затворения прозорец се блъсна голям бръмбар и звукът рязко извади Люк от унеса му. Той погледна часовника си и с ужас видя, че вече минава седем.