— В багажника?
— Да! — изсъска Елспет и го подмина.
Вперила поглед напред, тя видя полковник Хайд и още няколко смътно познати физиономии от Кейп Канаверал. С тях бяха четири от местните ченгета и още двама добре облечени млади мъже, които вероятно бяха агенти от ФБР. Никой от тях не гледаше към нея. Всички се събраха около Хайд и Елспет го чу да казва:
— Нека двама души да проверят номерата на колите, а останалите ще влезем вътре.
Тя стигна до колата на Тео и отвори багажника. Вътре беше коженият куфар, в който се намираше предавателят — мощен и тежък апарат. Май нямаше да може да го вдигне. Елспет го издърпа до края на багажника и с усилие го прехвърли през ръба. Апаратът тупна тежко на земята. Тя бързо затвори багажника. После се огледа. Хайд още даваше заповеди на хората си. В другия край на паркинга капакът на нейния багажник бавно се затвори. Тео беше вътре. Половината проблем беше решен.
Стискайки зъби, тя грабна дръжката на куфара, в който бе радиопредавателят, и го вдигна. Сякаш бе пълен с олово. Измина няколко метра, но пръстите й изтръпнаха от болка и Елспет го остави на земята. После го вдигна с лявата си ръка и успя да измине още десетина метра. Болката обаче отново я принуди да го пусне.
Зад нея полковник Хайд и хората му вървяха към администрацията на мотела. Боже, дано не ме познае, помоли се безмълвно Елспет. Тъмно беше и едва ли би я разпознал. Разбира се, винаги би могла да измисли нещо, но ако поиска да види какво има в куфара…
Отново смени ръцете, но този път изобщо не можа да повдигне куфара. Отказвайки се от носенето, тя започна да го влачи, молейки се шумът да не привлече вниманието на ченгетата.
Най-накрая стигна до колата. Докато отваряше багажника, едно от униформените ченгета се приближи и подвикна отдалеч с вежлива усмивка:
— Да ви помогна ли, госпожо?
Широко отворил очи от страх, с пребледняло лице, Тео я гледаше отвътре, затаил дъх.
— О, готова съм — каза тя на ченгето с крайчеца на устата си.
Сграбила дръжката с две ръце, тя рязко го вдигна и с последно усилие успя да го пъхне вътре. Оттам долетя приглушен стон — явно някой от ръбовете на куфара се бе забил в Тео. С бързо движение Елспет затвори багажника и изтощена, се облегна на него. Ръцете й сякаш се бяха удължили с половин метър.
Тя вдигна поглед към ченгето. Беше ли успял да види Тео? Полицаят се усмихна озадачено. Запъхтяна, Елспет каза:
— Татко ми казваше никога да не си пълня куфара така, че да не мога да го вдигна.
— Силно момиче сте — забеляза ченгето с леко съчувствие в гласа.
— Благодаря.
Останалите мъже минаха покрай тях, насочени към администрацията на мотела. Елспет внимаваше да не гледа към полковник Хайд. Ченгето се позабави малко.
— Напускате ли мотела? — попита я то.
— Да.
— Сам-самичка?
— Точно така.
Той се наведе, огледа предните и задните седалки през затворените стъкла и се изправи.
— Приятен път! — каза полицаят и се отдалечи.
Елспет влезе в колата и запали двигателя.
Двама полицаи бяха останали навън и проверяваха регистрационните номера. Тя подкара и спря до единия от тях.
— Ще ме пуснете ли да си тръгвам или трябва да се мотая на паркинга цяла нощ? — попита го тя с дружелюбна усмивка.
Той се наведе и прочете номера й.
— Сама ли сте?
— Да.
Ченгето огледа задните седалки. Тя затаи дъх.
— Добре — каза той — Можете да тръгвате.
После седна в полицейската кола, спряна напреки на входа, и я премести.
Елспет мина през образувалия се проход, качи се на магистралата и настъпи педала на газта докрай.
И изведнъж тялото й отмаля от облекчение. Ръцете й трепереха и тя трябваше да намали.
— Боже всемогъщи! — изпъшка. — Разминахме се на косъм.
12 часа, полунощ
„От корпуса на спътника се подават четири антени, излъчващи радиосигнали към станции, пръснати по цялото земно кълбо. Сигналите на «Иксплорър» ще бъдат на честота 108 MHz.“
Антъни трябваше да се маха от Алабама. Всичко, за което бе работил през последните двайсет години, щеше да се реши в Кейп Канаверал и той трябваше да бъде там.
Летището в Хънтсвил беше още отворено, блеснало със светлините си в нощта. Това означаваше, че се очаква да кацне или излети поне още един самолет. Той паркира военния си форд отстрани на пътя, вмъквайки го между някаква лимузина и две таксита. Наоколо не се виждаше жива душа. Без да си дава труд да заключва, той изтича в чакалнята.