Вътре бе тихо, но не и безлюдно. Зад едно от гишетата бе седнало младо момиче и пишеше, а двама чернокожи в работни дрехи бършеха пода. Имаше и трима чакащи — един шофьор в униформа и двама мъже с омачкани сака и фуражки, които явно бяха шофьорите на двете таксита отвън. Отстрани на една пейка бе седнал Пит.
Антъни трябваше да се отърве от него — за младия мъж щеше да е далеч по-добре така. Мариголд и Били бяха станали свидетели на екшъна, разиграл се в Инженерния отдел, и скоро някоя от тях щеше да го докладва. Военните щяха да подадат оплакване в ЦРУ. Джордж Купърман вече бе предупредил Антъни, че от тук нататък няма да може да го прикрива. Антъни трябваше да се откаже от театъра, че действа по задача на ЦРУ.
Играта бе приключила и Пит трябваше да се прибира у дома, преди да е пострадал и той.
След дванайсет часа чакане на летището Пит би трябвало да е адски отегчен, обаче вместо това, младият мъж скочи от мястото си и развълнувано каза:
— Най-сетне!
— Ще излита ли някой самолет скоро? — рязко пресече ентусиазма му Антъни.
— Не. Чакат кацането на полет от Вашингтон, но преди седем утре сутринта няма никакви полети.
— Мамка му! — изруга Антъни. — Трябва да стигна по някакъв начин до Флорида.
— В пет и половина сутринта от Редстоун Арсенал излита полет на МАТС за военновъздушната база Патрик. Тя е съвсем близо до Кейп Канаверал.
— Ще свърши работа.
Пит май нещо се смути, каза си Антъни.
Като че ли насила изричайки думите, младият мъж каза:
— Не можеш да отидеш до Флорида.
Ето защо е толкова развълнуван значи.
— Защо? — хладно го попита Антъни.
— Обадиха се от Вашингтон. Лично Карл Хобърт ми каза да се връщаме незабавно. И ако трябва да го цитирам, „без никакви спорове“.
Антъни побесня, но се престори, че само е ядосан и изръмжа:
— Задници скапани! Как може да се изпълнява оперативна задача, ръководена от щаба?
Този път обаче Пит не се хвана.
— Господин Хобърт каза, че вече няма никаква оперативна задача. От тук нататък с това ще се оправят военните.
— Не можем да им го оставим. Военното контраразузнаване е абсолютно некомпетентно.
— Знам, но нямаме никакъв избор, сър.
Антъни с усилие си наложи да диша спокойно. Рано или късно това се очакваше. В ЦРУ още не знаеха, че е двоен агент, но бяха разбрали, че води самостоятелна операция и искаха да го отстранят колкото е възможно по-безшумно.
Обаче през всичките тези години Антъни бе култивирал у подчинените си сляпа вярност и му се струваше, че ще успее и този път.
— Ето какво ще направим — каза той. — Ти се връщаш във Вашингтон и ще им кажеш, че съм отказал да се подчиня на заповедта. Така излизаш вън от играта. От тук нататък аз поемам цялата отговорност.
С тези думи той се извърна да върви, показвайки на Пит, че думите му не подлежат на обсъждане.
— Добре — отвърна Пит. — Знаех, че ще отговориш така. А те не могат да очакват от мен да те отвлека.
— Точно така — каза Антъни с равен глас, прикривайки облекчението си от готовността на Пит да се подчини.
— Но има и още нещо — каза Пит.
Антъни се извърна рязко, този път — без да крие раздразнението си.
— Сега пък какво има?
Пит се изчерви и белегът му по рождение стана пурпурен.
— Казаха ми да взема пистолета ти.
Антъни започна да се страхува, че няма да се измъкне толкова лесно от ситуацията. В никакъв случай нямаше да се раздели с оръжието си. Той пусна една пресилена усмивка и каза:
— Ами кажи им, че съм отказал да ти го дам.
— Съжалявам, нямаш представа колко съжалявам. Но господин Хобърт изрично подчерта да извикам полиция, ако откажеш.
Антъни разбра, че ще му се наложи да убие Пит. За миг бе обхванат от пристъп на печал. Колко ниско още трябваше да падне с това предателство? Преди двайсет години, когато мислеше, че се отдава на справедлива кауза, му се струваше, че до това никога няма да се стигне. Но бе само за миг. После го обхвана ледено спокойствие. Беше свикнал да прави трудни избори през войната. Това тук бе друга война, но методите бяха същите. Хванеш ли се на хорото, играеш го и толкоз.
— В такъв случай всичко е свършено — каза той с неподправена въздишка на съжаление. — Според мен е тъпо решение, но направих, каквото беше по силите ми.