Пит изобщо не положи усилие да скрие облекчението си.
— Благодаря ти — каза той. — Толкова се радвам, че постъпваш така.
— Не се притеснявай. Не си виновен. Изпълняваш пряка заповед на Хобърт.
Лицето на Пит прие решително изражение.
— И така, ще ми дадеш ли оръжието си сега?
— Разбира се. — Пистолетът бе в джоба на палтото му, но той каза: — В багажника ми е. — Престори се, че не иска Пит да отива с него и продължи: — Почакай ме малко тук. Ей сега се връщам.
И точно както бе очаквал, страхувайки се да не му избяга, Пит скочи.
— И аз ще дойда с теб.
Антъни се престори, че се колебае, после вдигна рамене.
— Както искаш.
Той излезе навън, плътно следван от Пит. Колата бе паркирана до тротоара, на около трийсет метра от входа на летището. Наоколо, както и преди, не се виждаше никой.
Антъни натисна бутона на багажника и го отвори.
— Ето ти го — каза той.
Пит се наведе да погледне.
Антъни измъкна пистолета със завинтения на него заглушител. За миг се изкуши да го пъхне в собствената си уста, да дръпне спусъка и да приключи с тоя кошмар веднъж завинаги.
Моментното колебание се оказа груба грешка.
Пит се обади:
— Не виждам никакъв пистолет.
И се извърна.
Реакцията му бе светкавична. Антъни още не бе насочил заглушителя както трябва, когато Пит направи крачка встрани и замахна с юмрук. Смазващият удар попадна отстрани в главата на Антъни и той залитна, замаян. Пит му нанесе още един удар с другия юмрук и този път кокалчетата му се врязаха в челюстите му. Антъни залитна назад и падна. Но докато падаше, цевта на пистолета се вдигна и Пит моментално разбра какво ще стане. Лицето му се разкриви от ужас и той вдигна ръце пред себе си, като че ли те щяха да го предпазят от куршумите. В следващия миг Антъни дръпна спусъка в три бързи последователни изстрела.
Всичките куршуми попаднаха в гърдите на Пит и от трите дупки шурна кръв, обагряйки сивия му костюм. Той падна на земята като покосен.
Антъни се изправи бързо на крака и пъхна пистолета в джоба си. После се огледа. Никой не бе излязъл от входа. Наведе се над Пит.
Той го гледаше право в очите. Не бе мъртъв.
Потискайки гаденето си, Антъни вдигна потъналото в кръв тяло и го преобърна в зейналата паст на багажника. След това пак извади пистолета. Пит лежеше в багажника, свит както бе паднал, и го гледаше с изпълнени с ужас очи. Раните в гърдите невинаги бяха фатални — ако получеше лекарска помощ, Пит може би щеше да оживее. Допря пистолета до главата му. Пит се опита да каже нещо, но от устата му блъвна кръв. Антъни дръпна спусъка.
Пит се отпусна назад и очите му се затвориха.
Антъни тресна капака на багажника и се отпусна отмалял върху него. За втори път го удряха днес и главата му се маеше, но физическата болка бе далеч по-малка от мисълта за това, което току-що бе направил.
Някакъв глас зад него каза:
— Добре ли си, приятел?
Антъни рязко се изправи, пъхайки пистолета в джоба си, и се извърна. Зад него бе спряло такси и шофьорът съчувствено се взираше в него. Беше чернокож мъж със сивееща коса.
Какво бе видял? Антъни се запита дали ще има куража да убие и него.
— Това дет’ си го товарил, май е било доста тежко, а? — забеляза шофьорът.
— Килим — отвърна задъхан Антъни.
Мъжът го огледа с любопитството на човек, прекарал живота си в малко градче.
— Някой май ти е насинил окото, а? Че и другото май.
— Дреболия.
— Влез вътре и пийни едно кафе да се пооправиш.
— Не, благодаря, нищо ми няма.
— Ти си знаеш.
Шофьорът подкара таксито и зави към входа на летището.
Антъни се качи в колата и потегли.
1.30 през нощта
„Най-важната задача на радиопредавателите е да излъчат сигнали, давайки възможност спътникът да бъде проследен от наземните станции — по този начин се разбира, че е в орбита.“
Влакът бавно потегли от Чатануга. В теснотията на купето Люк свали сакото си и го окачи на закачалката, после приседна на крайчеца на долното легло и развърза обувките си. Срещу него на другото легло, седнала с кръстосани крака, го гледаше Били. Светлините на гарата бавно започнаха да избледняват назад и набирайки скорост, влакът се понесе в нощта към Джаксънвил, Флорида.
Люк започна да развързва връзката си и Били каза: