— Ако това е стриптийз, не чувам музиката.
Той се усмихна кисело. Не насилваше нещата, защото не знаеше какво да прави. Бяха принудени да споделят това купе — други свободни просто нямаше. Копнееше да притисне Били в прегръдките си. Всичко, което до този момент бе разбрал за себе си и своя живот, му подсказваше, че именно Били е жената, с която трябва да бъде. И въпреки това се колебаеше.
— Какво? — попита го тя. — За какво си мислиш?
— Нещо много бързо стана.
— Седемнайсет години бързо ли е?
— За мен това са само два дни. Само тях помня.
— И все пак сякаш са минали години.
— И все пак аз съм женен за Елспет.
Били кимна сериозно.
— Но тя те лъже от години.
— И затова трябва от нейното легло да се прехвърля в твоето?
Тя като че ли се засегна.
— Трябва да направиш това, което искаш.
Люк се опита да обясни:
— Не ми харесва чувството, че сякаш си търся извинение. — Тя не отговори, затова той добави: — Не си съгласна, нали?
— По дяволите, не! — каза тя. — Искам да се любим сега. Спомням си какво беше и искам да е същото. Сега, веднага, на момента! — Обърна поглед към прозореца, в който пробягаха светлините на малка гара. След десетина секунди купето отново потъна в тъмнина и Били продължи: — Но те познавам много добре. Ти не си такъв да се хващаш за момента. Даже и когато бяхме хлапета. На теб ти трябва време, за да се убедиш, че това, което правиш, е единствено вярното.
— Това толкова ли е лошо?
Тя се усмихна.
— Не. Радвам се, че си такъв. По този начин ставаш непоклатим като скала и човек може да разчита на теб. Ако не беше такъв, аз сигурно нямаше да… — Гласът й заглъхна.
— Какво щеше да кажеш?
Били го погледна право в очите.
— Нямаше да те обичам толкова силно… и толкова дълго. — Смути се, но бързо преодоля смущението си, добавяйки: — Както и да е. Трябва да вземеш един душ.
Това бе вярно. Не бе свалял тези дрехи, откакто ги бе откраднал преди цели трийсет и шест часа.
— Всеки път, като се наканех да се преоблека, все се явяваше нещо неотложно — каза той. — В чантата си имам дрехи за преобличане.
— Добре. Защо не се качиш горе и не ми освободиш малко място, за да сваля обувките си.
Люк послушно се покатери по стълбата и легна на горното легло. После се обърна настрани, подложи лакът под главата си и каза:
— Да загубиш паметта си е все едно да започнеш нов живот. Сякаш си се родил отново. Получаваш възможност да вземаш решения втори път.
Тя изрита обувките си и се изправи.
— На мен не би ми харесало — каза. С бързо движение събу скиорския си клин и остана по пуловер и къси бели гащички. — Уловила погледа му, Били се ухили: — Няма нищо, можеш да гледаш.
После бръкна под пуловера зад гърба си и откопча сутиена. След това измъкна лявата си ръка от ръкава, бръкна с дясната, протегна я под пуловера към лявото рамо, за да махне презрамката, пъхна лявата си ръка обратно в ръкава и с тържествуващо движение на фокусник измъкна сутиена от десния ръкав.
— Браво — промърмори Люк.
Тя го погледна замислено.
— Значи ще спим, а?
— Май да.
— Добре.
Били стъпи на ръба на долното легло и се изправи нагоре, за да получи целувка. Той се наведе напред и докосна устните й със своите. Били затвори очи. Люк усети как езичето й пробяга по устните му, но след това тя се отдръпна и лицето й изчезна.
Той се отпусна по гръб, мислейки си за нея, опънала само на метър под него стройните си голи крака и гушнала закръглените си гърди под пухкавия пуловер. Само след няколко секунди вече бе заспал.
Присъни му се силно еротичен сън. Беше Кросното от „Сън в лятна нощ“ с магарешки уши и с феите на Титания със стройни крака и закръглени гърди. Самата Титания, кралицата на феите, разкопча панталона му, а колелата на влака потракваха равномерно в мрака…
Той бавно се събуди, с неохота разделяйки се с виденията, за да се върне към реалния свят на железниците и ракетите. Ризата му бе разгърдена, а панталоните — разкопчани. Били бе до него и го целуваше.
— Буден ли си? — прошепна в ухото му и се засмя. — Не ми се ще да си хабя усилията върху заспал мъж.
Той протегна ръка и я погали по хълбока. Още бе с пуловера, но гащичките ги нямаше.
— Буден съм — отвърна с внезапно пресипнал глас.
Тя се повдигна на ръце и крака и почти докосвайки с гръб тавана на купето, застана над него. Впила поглед в неговия, бавно се отпусна върху него. Люк пое рязко дъх и го задържа, изживявайки с всичките си сетива момента на проникването. Вагонът се люшкаше наляво и надясно, релсите пееха в еротичен ритъм.