— Върху мен пък няма и сянка от подозрение. Така че и тримата сме още в играта. Имаме добър шанс да се измъкнем.
— Люк не те ли подозира?
— Няма основание.
— А къде е той сега?
— Според Мариголд, хванал е влака. — В гласа й се прокрадна горчива нотка. — С Били.
— Кога ще пристигне тук?
— Не знам. Нощният влак ще го откара до Джаксънвил, обаче оттам ще се наложи да хване по-бавен влак, за да стигне до брега. Според мен ще пристигне някъде следобед.
Известно време двамата мълчаха. Антъни се опита да се успокои. След двайсет и четири часа всичко щеше да е свършило. Щяха да са нанесли съкрушителен удар в името на каузата, на която бяха посветили живота си, и щяха да са влезли в историята. Или пък опитът им щеше да пропадне и надпреварата за овладяване на космическото пространство щеше отново да се води от двама състезатели.
Елспет го погледна.
— Какво ще правиш след това?
— Ще избягам от страната. — Той потупа малкото куфарче в скута си. — Тук си нося всичко. Паспорти, пари, някои дребни неща за маскировка.
— И после?
— Москва. — През целия полет дотук бе обмислял този въпрос. — Сигурно ще започна във вашингтонския отдел на КГБ.
Антъни бе майор от КГБ. Елспет бе агент от по-рано — всъщност именно тя бе завербувала Антъни в Харвард — и имаше чин полковник.
— Навярно ще ми дадат някаква консултантска работа — продължи той. — В края на краищата знам за ЦРУ повече от когото и да било в соцлагера.
— А как ще ти хареса животът в СССР?
— Искаш да кажеш — в работническия рай ли? — Той се усмихна кисело. — Чела си Джордж Оруел. Някои животни са по-равни от другите. Според мен много ще зависи от това какво ще стане довечера. Ако успеем, ще бъдем герои. Ако не…
— Нещо май си нервен.
— Разбира се, че съм. Отначало ще ми е скучно. Няма да имам приятели… Не говоря руски… Но сигурно ще се оженя и ще отгледам цял отбор другари. — Безгрижните му отговори успяха да прикрият дълбоката му тревога.
— Много отдавна, още преди много години, реших да посветя живота си на нещо много по-важно.
— Аз също, но все пак се страхувам от мисълта, че някой ден ще трябва да се преместя да живея в Москва.
— На теб това няма да ти се случи.
— Да. Ще искат да остана тук на всяка цена.
Явно е говорила със своя шеф, който и да е той, каза си Антъни. Изобщо не го изненадваше желанието им да оставят Елспет тук. През изминалите четири години руските учени непрекъснато бяха в течение на американската космическа програма. Получаваха всеки важен доклад, резултатите от всички проби, чертежите на Военната агенция за балистични ракети — и всичко това благодарение на Елспет. Екипът от Редстоун Арсенал все едно работеше за руснаците. Елспет бе причината руснаците да бият американците в овладяването на Космоса. Без съмнение тя беше най-важният шпионин от времето на Студената война.
Антъни много добре знаеше, че работата й бе изисквала лични жертви и тя ги бе дала. Беше се омъжила за Люк, за да може по-лесно да шпионира космическата програма, но в действителност любовта й към него бе истинска и сърцето й се късаше за това, че го предава по този начин. Тъй или иначе, победата на руснаците в надпреварата за овладяване на Космоса бе нейна лична победа, която щеше да бъде затвърдена довечера.
Неговата победа отстъпваше по значимост само на тази на Елспет. Като съветски агент той бе проникнал в най-високите сфери на ЦРУ. Тунелът, който бе прокопал в Берлин и откъдето бе подслушван комуникационният трафик на КГБ, бе всъщност източник на дезинформация. КГБ бяха използвали този канал, за да накарат ЦРУ да похарчи милиони долари за наблюдение на хора, които не бяха никакви шпиони, да внедряват свои агенти в организации, нямащи нищо общо с комунизма, и да дискредитират политици от третия свят, които всъщност са се мъчели да провеждат проамериканска политика. Ако го налегнеше скука в московския му апартамент, щеше да си мисли какво бе успял да постигне и то щеше да стопля сърцето му.
Сред палмовите клонки напред по пътя той забеляза силуета на шперплатова ракета и веднага след това видя табелката: мотел „Старлайт“. Елспет намали и отби към него. Рецепцията се намираше в ниска постройка с ъглести колони, придаващи й футуристичен вид. Елспет паркира далеч от пътя.