Стаите бяха в двуетажна сграда отвъд плувен басейн, където вече се виждаха няколко ранни птици, проснали тела под яркото тропическо слънце. А още по-нататък се забелязваше плажът.
Въпреки уверенията, които бе дал на Елспет, Антъни искаше да среща колкото е възможно по-малко хора, затова нахлупи по-ниско шапката и закрачи бързо към стаята на Елспет.
Управата на мотела полагаше всички усилия да върви в крак с космическата програма. Лампите бяха с формата на ракети, а по стените имаше рисунки на планети и звезди. Тео бе застанал до прозореца, гледащ към океана. Елспет запозна двамата мъже и поръча на румсървиса да донесат кафе и бисквити.
Тео се обърна към Антъни:
— Обясни ли ти Люк как е разбрал за мен?
Антъни кимна.
— Отишъл да снима нещо на копирмашината в хангар R. А до нея има дневник на охраната. На него трябва да впишеш времето и датата, броя на копията и да се подпишеш. Люк забелязал, че са били направени дванайсет копия с подпис ВФБ.
Елспет се намеси:
— Винаги използвах името на Вернер фон Браун, за да подписвам дневника, защото знаех, че никой няма да се осмели да задава въпроси на шефа за това колко копия е правил.
Антъни продължи:
— Обаче Люк е знаел нещо, което нито Елспет, нито никой от останалите са знаели. Че същия този ден Вернер фон Браун бил във Вашингтон. И в главата му звъннало тревожно звънче. Отишъл в пощенското отделение и намерил копията, пъхнати в плик, адресиран до теб. Обаче нямал представа кой е адресирал плика до теб. Решил, че не може да се довери на никого тук и затова отлетял за Вашингтон. За щастие Елспет ми се обади и аз успях да го пресрещна, преди да е казал на някого.
След кратка пауза Елспет рече:
— Но сега сме точно там, където бяхме в понеделник. Люк отново е научил онова, което го накарахме да забрави.
— А сега какво ще правят военните според теб? — попита я Антъни.
— Могат да изстрелят ракета с деактивирана система за саморазрушение. Обаче ако се разчуе, ще им скъсат задниците и ще им вгорчат успеха. Затова си мисля, че сигурно ще променят кода така, че да могат да взривят ракетата с друг сигнал.
— Как ще го направят?
— Не знам.
На вратата се почука. Антъни се напрегна, но Елспет каза:
— Нали поръчах кафе.
Тео отиде в банята, а Антъни се обърна с гръб към вратата. Отвори гардероба и се престори, че оглежда дрехите вътре. На закачалката висеше костюм на Люк от светлосив плат, както и няколко летни ризи. Вместо да пусне сервитьора вътре, Елспет го посрещна на вратата, подписа сметката, даде му бакшиш, взе подноса от него и затвори вратата.
Тео излезе от банята, а Антъни отново седна и каза:
— Какво може да се направи? Ако променят кода, няма да можем да взривим ракетата.
Елспет сложи подноса на масата и каза:
— Трябва да разбера какво смятат да правят и тогава да видя какво може да се предприеме. — Тя взе чантата си, наметна си сакото и продължи: — Купете кола и щом се стъмни, идете с нея на плажа. Спрете колкото е възможно по-близо до оградите на Кейп Канаверал. Аз ще ви намеря там. А сега пийте кафето си.
С тези думи тя излезе.
След малко Тео каза:
— Трябва да й се признае — здрави нерви има.
Антъни кимна.
— Точно от такива има нужда.
4 часа следобед
„От север към юг, горе-долу успоредно на 65-ия меридиан, западно от Гринуичкия, е разположена верига от проследяващи наземни радиостанции. Тази верига ще получава сигнали от спътника всеки път, когато той минава над тях.“
Часовникът за предстартовото броене сочеше X минус 390 минути.
Засега броенето вървеше заедно с реалното време, но Елспет знаеше, че това може да се промени всеки момент. Ако се случеше нещо непредвидено, което да предизвика забавяне, предстартовото броене спираше. И след като проблемът бъдеше отстранен, пускаха го отново оттам, откъдето го бяха спрели, дори и да са минали десет-петнайсет минути. С наближаване на мига на изстрелването разликата се увеличаваше и предстартовото броене изоставаше далеч зад реалното време.
Днес то бе започнало половин час преди пладне — в X минус 660 минути. През цялото време Елспет бе сновала напред-назад из цялата база, обновявайки графика си и предупреждавайки за всяка промяна в процедурата. До този момент не бе успяла да разбере как учените смятат да се предпазят от саботаж и отчаянието бе започнало бавно да я завладява.