Изведнъж до тях долетя приглушен тътен като от гръмотевица и всички едновременно вдигнаха глави.
Колебливо и влудяващо бавно „Иксплорър I“ започва да се надига от площадката.
В бункера някой не се сдържа и гласът му прогърмява в напрегнатата тишина: „Давай, бебчо, давай!“.
Били изведнъж видя един бял корвет, паркиран до друга, малко по-тъмна кола.
— Ето там! — викна тя.
— Виждам ги! — изрева Люк.
Около задницата на другата кола се бяха събрали трима души, надвесили глави над отворения багажник. Били позна Елспет и Антъни. Другият човек сигурно бе Тео Пакман. Обаче погледите им не бяха насочени към багажника. И трите глави бяха обърнати по посока на Кейп Канаверал.
Били моментално схвана ситуацията. Предавателят бе в багажника. Заварваха ги тъкмо като го настройват, за да предаде радиосигнала за детонация. Но защо гледаха нагоре? Тя също извърна глава към Кейп Канаверал. Нямаше нищо за гледане, обаче ясно долови дълбокия, тътнещ звук като рев на горелка в доменна пещ.
Ракетата излиташе.
— Нямаме време! — кресна тя.
— Дръж се здраво! — извика й Люк.
Джипът описа широка крива и тя се стисна здраво с две ръце за стъклото.
Ракетата рязко започва да набира скорост. Сякаш за секунда увисва колебливо над площадката, подпираща се само на изригващия отдолу нажежен до бяло стълб. В следващата секунда се стрелва нагоре като куршум, излитащ от цевта, повлякла зад себе си огнен шлейф.
Заглушавайки тътена от ракетата, зад Елспет се разнесе шум от автомобилен двигател, работещ на високи обороти, и тя се обърна. Секунда след това фаровете на виещата кола осветиха малката групичка около багажника на зеления мъркюри. Елспет се обърна, видя джипа, стремглаво летящ към тях с пълна скорост, и разбра, че ще се удари в тях.
— Побързай! — изпищя тя.
В същия миг Тео свърза и последната жичка.
На предавателя имаше две тумблерчета. Под едното пишеше „Готовност“, а под другото — „Унищожи“. Джипът бе вече почти върху тях. Тео щракна тумблера „Готовност“.
На плажа хиляди лица са вдигнати нагоре като едно и гледат как ракетата се стрелва грациозно в нощното небе. Избухват радостни възгласи.
Люк бе насочил джипа право в задницата на зеления мъркюри.
При широката крива автомобилът бе загубил малко скорост, но все още вървеше с около трийсет километра в час. Били скочи навън, удари се в земята и се претърколи.
Елспет се хвърли встрани в последната секунда. В следващия миг се разнесе силен трясък и звън на строшено стъкло.
Задницата на колата се смачка, тя отхвръкна напред около два метра, а багажникът с трясък се затвори. Люк помисли, че поне един от двамата мъже е смазан при удара между двете коли, но все пак не бе сигурен. Тялото му рязко отхвръкна напред. Долният край на волана жестоко го удари над корема и той усети рязката болка на спукани ребра. Миг след това челото му се тресна в горния край на волана и Люк усети горещата кръв, потекла в очите му.
Успя да се изправи и се огледа за Били. Изглежда, бе извадила по-голям късмет от неговия. Седеше на земята и си търкаше лакътя, но кръв като че ли нямаше никъде.
Той вдигна поглед над капака на джипа. Тео лежеше на земята, разперил крака, и не мърдаше. Антъни бе застанал встрани на четири крака и разтърсваше глава замаяно, но иначе май му нямаше нищо. Елспет тъкмо ставаше на крака, напълно невредима. Изправи се, изтича към багажника на колата и се опита да го отвори.
Люк изхвръкна от джипа и се спусна към нея. В момента, в който капакът на багажника се вдигаше нагоре, той я блъсна встрани. Елспет падна на пясъка.
— Стой! — кресна Антъни.
Люк извърна глава към него. Антъни се бе надвесил над Били, опрял цев на пистолет в тила й.
Люк вдигна поглед нагоре. Огнената опашка на „Иксплорър I“ се бе превърнала в ярка, блестяща звезда. Доколкото можеше да прецени, ракетата още можеше да бъде взривена. Първата степен щеше да свърши горивото на височина деветдесет и шест километра над Земята. От този момент нататък ракетата вече щеше да стане невидима, тъй като по-слабият пламък от двигателите на втората степен нямаше да е достатъчно ярък, за да се види от Земята, и това щеше да означава, че системата за саморазрушение вече я няма. Първата степен, в която е монтиран детонаторът, щеше да се отдели и да падне някъде в Атлантическия океан. От там нататък системата вече не можеше да навреди с нищо на спътника.