Отделянето на първата степен щеше да стане точно две минути и двайсет и пет секунди след запалването. Люк пресметна набързо, че двигателите са били запалени преди около две минути. Значи до отделянето оставаха още около двайсет и пет секунди.
Ужасно много време, за да се щракне тумблерчето нагоре.
Елспет отново се изправи на крака.
Люк не отделяше поглед от Били. Тя бе застанала на едно коляно като спринтьор, готов да се стрелне напред по пистата, а дългият заглушител на пистолета бе заровен в къдравата й тъмна коса. Ръката на Антъни бе твърда като скала.
Люк се запита дали бе готов да пожертва живота на Били заради ракетата.
Отговорът бе „не“.
Но какво ще стане, запита се той, ако се размърдам? Щеше ли Антъни да застреля Били? Може би.
Елспет отново се надвеси над багажника.
Тогава се размърда Били.
Тя дръпна рязко глава встрани и се търкулна по гръб, блъсвайки краката на Антъни с рамене.
В същия миг Люк се хвърли към Елспет и я изблъска от колата.
Били и Антъни се търкаляха в пясъка и пистолетът му се изкашля глухо.
Със замряло от ужас сърце Люк впери поглед в тях. Антъни бе стрелял, но дали бе уцелил? Били бързо се изтъркаля встрани от него и Люк отново си пое дъх. Тогава Антъни вдигна пистолета и го насочи към него.
Люк отново гледаше смъртта право в очите и изведнъж бе обхванат от странно спокойствие. Бе направил всичко по силите си.
Настана дълъг момент на колебание. После изведнъж Антъни се изкашля и от устата му потече кръв. Докато е падал, каза си Люк, е дръпнал рефлективно спусъка и се е прострелял. Дали нарочно, или без да иска — нямаше значение. Отпуснатата му ръка изтърва пистолета, тялото му се изпъна на земята, а невиждащите му очи се вторачиха в нощното небе.
Елспет скочи на крака за трети път и отново се хвърли към предавателя.
Люк вдигна глава нагоре към небето. Огнената опашка се бе превърнала в малка червена чертичка. В същия миг слабото блещукане изчезна.
Елспет щракна копчето и също вдигна глава нагоре, но беше закъсняла. Първата степен бе свършила горивото и се бе отделила. Капсул-детонаторът сигурно бе избухнал, но в резервоарите нямаше и капка гориво, но дори и да имаше, спътникът вече бе далеч от първата степен.
Люк въздъхна. Всичко бе свършило. Беше успял да спаси ракетата.
Били сложи ръка на гърдите на Антъни и след това провери пулса му.
— Нищо — каза тя. — Мъртъв е.
Двамата едновременно погледнаха към Елспет.
— Ти пак ме излъга — обърна се към нея Люк.
С налудничав блясък в очите Елспет впери поглед в него.
— Ние бяхме прави! — кресна тя. — Нашето дело беше право!
Зад гърба й туристите и зрителите бяха започнали да си събират нещата и да се разотиват. Никой от тях обаче не бе достатъчно близо, за да забележи суматохата. Пък и всички погледи бяха насочени към небето.
Елспет все още не отделяше поглед от Били и Люк, сякаш искаше да им каже още нещо, но след дълго колебание извърна глава встрани. После се качи в корвета, тресна вратата и запали двигателя.
Обаче, вместо да извие към пътя, тя насочи колата право към морето. Люк и Били смаяно гледаха как колата нагазва във водата и се насочва навътре.
Вълните заляха предницата на корвета и той спря. Елспет излезе. В призрачната светлина на полузалетите фарове Били и Люк я видяха как заплува навътре в морето.
Люк се хвърли да я догони, но Били го хвана за лакътя и го спря.
— Но тя ще се удави! — прошепна той с мъка в гласа.
— Вече не можеш да я стигнеш — отвърна Били. — И ти ще се удавиш!
Независимо от това Люк искаше пак да опита. В този момент обаче Елспет излезе от светлината на фаровете, плувайки с уверени махове на ръцете, и той разбра, че никога няма да успее да я намери в тъмното. Главата му клюмна отчаяно на гърдите.
Били се приближи и го прегърна през кръста. След няколко секунди ръката му се вдигна, прегърна я през раменете и я притисна към себе си.
Изведнъж напрежението от последните три дни се стовари върху него като отсечено дърво. Той залитна, за малко не падна, но Били успя да го задържи.