Учените не разбираха много от политика, но дори и те знаеха, че очите на цял свят са приковани в тях. Преди четири месеца Съветският съюз бе смаял света, изстрелвайки в орбита първия космически спътник, наречен „Спутник“. В цял свят продължаваше нескончаемата Студена война между капитализма и комунизма. От Италия до Индия, през Латинска Америка и Индокитай — всички ясно разбраха посланието: комунистическата наука е по-добра. На това отгоре само месец след това руснаците изстреляха втори спътник, „Спутник 2“, с куче на борда. Американците бяха като попарени. Днес куче, утре човек.
Президентът Айзенхауер им обеща, че до края на годината ще има и американски спътник. И на първия петък от декември, в дванайсет без четвърт на обед, Военноморският флот изстреля ракетата си „Вангард“ пред цялата световна преса. Тя се вдигна на няколко метра във въздуха, избухна в пламъци, килна се на една страна и се тръшна на бетона, разбивайки се на милиони парчета. „Избухник“, беше заглавието в един от вестниците на другия ден.
„Юпитер С“ бе последната надежда на Америка. Трета ракета нямаха. Ако изстрелването днес се провалеше, Съединените щати щяха да отпаднат от надпреварата за Космоса. Идеологическият разгром щеше да бъде най-малката от последиците. В американската космическа програма щеше да настъпи пълно безредие и в обозримо бъдеще СССР щеше да контролира космическото пространство.
И всичко това, помисли си Елспет, зависи от една-единствена ракета.
На колите бе забранено да се доближават до площадката за изстрелване, с изключение на автомобилите от първостепенна важност, като например цистерните с гориво. Тя остави колата пред бункера и закрачи през празното пространство към площадката, вървейки покрай дебелите кабели и тръбопроводи, свързващи двете съоръжения. В задния край на нефтената кула, на нивото на земята, бе монтирана дълга метална кабина, боядисана в същото оранжево, в което бяха офисите и машините. Елспет влезе вътре.
Шефът на крановата установка, Хари Лейн, седеше на сгъваем стол, нахлупил строителна каска, и мрачно разглеждаше някакъв чертеж.
— Здрасти, Хари! — поздрави го тя лъчезарно.
Той изхъмка. Не обичаше около площадката да се мотаят жени и никакво чувство на куртоазия не можеше да го накара да скрие това от нея.
Тя хвърли екземпляр от графика на металната маса и си тръгна. После се върна в бункера — ниска бяла постройка с тесни прозорци със зелени стъкла. Бронираните врати бяха отворени и Елспет влезе. Отвътре постройката бе разделена на три — командна зала, заемаща цялата ширина на бункера, и две зали за изстрелване — А отляво и В отдясно, обърнати към площадката за изстрелване, обслужвана от бункера. Елспет влезе в зала В.
Силното слънце, промъкващо се през зелените стъкла, хвърляше странни отсенки и човек оставаше с впечатление, че сякаш се намира в аквариум. Пред прозорците, зад командните табла, бяха насядали цял ред учени, до един облечени в ризи с къс ръкав, сякаш бяха в униформа. На главите си имаха слушалки с микрофони, позволяващи им да поддържат връзка с площадката за изстрелване. Вдигайки поглед над командните табла, учените можеха да видят в един момент какво става там, но можеха да погледнат и към цветните телевизионни монитори, които показваха същата картина. Покрай задната стена на залата бяха наредени уредите, отчитащи с писците си всяка промяна в температурата, налягането на горивото и дейността на електрическата система. В отсрещния ъгъл имаше скала на кантар, отчитаща теглото на ракетата на площадката за изстрелване. В залата цареше атмосфера на спокойна напрегнатост — хората тихо мърмореха нещо в микрофоните и протягаха ръце към командните табла, щракайки кнопка тук, натискайки бутон там, непрекъснато следейки с поглед показанията на уредите пред тях. Над главите им имаше екран, показващ в предстартово броене колко време остава до изстрелването. В момента, в който Елспет погледна към него, цифрите се смениха от 600 на 599.
Тя остави графика и излезе от постройката. Връщайки се обратно с джипа в хангара, мислите й отново се насочиха към Люк и изведнъж й дойде наум, че има прекрасно извинение да звънне на Антъни. Щеше да му каже за джетстрийма и след това да попита за Люк.