Ако Антъни го изключат, сети се внезапно Люк, Били ще остане свободна. И моментално изпита срам от такава егоистична мисъл, и то точно в момент, когато животът на приятеля му отиваше на кино. Чак след това му дойде наум, че Били също може да е загазила.
— Чудя се дали и Били, и Елспет не са получили такива писма? — каза той.
— От къде на къде пък и те? — учуди се Антъни.
— Дженкинс вероятно знае имената на приятелките ни. Такива неща живо го интересуват — отвърна Люк.
— Ако знае имената, бъдете сигурни, че им ги е казал — увери ги Пиджин.
Люк продължи:
— Елспет е в безопасност. Не е била тук и никой не може да докаже противното. Но Били могат да я изключат. В такъв случай ще изгуби стипендията си. Снощи ми го обясни. И няма да може да продължи следването си никъде.
— В момента не мога да се притеснявам за Били — заяви Антъни. — Трябва да измисля аз какво да правя.
Люк се смая. Антъни бе вкарал Били в тази бъркотия и според разбиранията на Люк, трябваше да се притеснява повече за нея, отколкото за себе си. Имайки претекст обаче да говори за Били, той не можа да се сдържи. Потискайки чувството си за вина, Люк каза:
— Защо не взема да отскоча до общежитието на момичетата и да видя дали Били не се е върнала от Нюпорт.
— Ще го направиш ли? — попита Антъни. — Благодаря.
Пиджин си излезе. Антъни седна на леглото си, пушейки мрачно, докато Люк се избръсна и преоблече. Макар че бързаше, подбра дрехите си грижливо — мека синя риза, нови панталони и любимото си сиво сако от туид.
Беше два часа, когато влезе в двора на общежитието на Радклиф. Сградите бяха построени около малък парк, където студентите се разхождаха по двойки. Точно тук бе целунал Елспет за първи път, спомни си той нещастно, през една неделна нощ, в края на първата им среща. Презираше мъже, които сменяха приятелките си като носни кърпички, но ето че вършеше същото нещо и не можеше да се откаже.
Униформената служителка го въведе във фоайето и той помоли да се обадят на Били. Служителката седна зад бюрото, свали от стената трубка, прилична на онези, използвани в корабите, и каза:
— Посетител за госпожица Джоузефсън.
Били слезе долу, облечена в гълъбовосив кашмирен пуловер и плисирана пола. Изглеждаше прекрасна, но притеснена — на Люк му се прииска да я вземе в прегръдките си и да й каже, че всичко ще се оправи. Тя също била извикана в кабинета на Питър Райдър, каза му, добавяйки, че служителят връчил подобно писмо и на Елспет.
Заведе го в стаята за пушене, където на момичетата бе позволено да посрещат приятелите си.
— И какво ще правя сега? — каза тя.
Лицето й бе маска на тотално объркване. Приличаше му на скърбяща вдовица. Но му се стори още по-пленителна от вчера. Копнееше да й каже, че ще уреди всичко и че няма за какво да се притеснява. Обаче не можеше да измисли никакъв начин.
— Антъни би могъл да рече, че е било някое друго момиче, но ще го накарат да каже името му.
— Не знам какво ще кажа на мама.
— Чудя се дали Антъни не би платил на някое момиче… на някоя… сещаш се, нали… уличница, за да съобщи, че е била тя.
Били поклати глава:
— Няма да повярват.
— А и Дженкинс ще им каже, че момичето не е същото. Става дума за оня гад, дето те е натопил.
— С кариерата ми е свършено. — С горчива усмивка тя помълча малко, после продължи: — Ще трябва да се върна в Далас и да стана секретарка на някой петролен магнат с каубойски ботуши.
Преди двайсет и четири часа Люк бе един щастлив човек. Трудно бе за вярване.
В стаята връхлетяха две момичета с палта и шапки. Лицата им пламтяха.
— Чухте ли новините? — попита ги едното.
Люк не го интересуваха новините и затова поклати глава.
— Какво е станало? — попита Били без особен интерес.
— Война!
Люк смръщи вежди.
— Какво?
— Вярно е — подзе и второто момиче. — Японците са бомбардирали Хаваите.
Люк все още не можеше да схване.
— Хаваите? Че защо? Какво толкова има там?
Били се намеси:
— Вярно ли е?
— Хората по улиците говорят само за това. Даже спират колите.
— Страх ме е — каза Били и вдигна поглед към Люк.
Той я хвана за ръката и му се прииска да й каже, че каквото и да става, той ще я пази.
В стаята влетяха още две момичета, бърборейки развълнувано. Някой донесе радио и го включи. Докато го чакаха да загрее, в стаята се възцари напрегната тишина. После прозвуча гласът на диктора: