Това пък, по дяволите, какво означаваше?
Поредната мистерия.
Облече ризата, върза си връзката и си сложи сакото. Бяха му точно по мярка — много съобразително от негова страна да избере човек със същото телосложение и ръст. Освен това дрехите бяха и от добро качество. На етикета на куфара бе написан адрес в Сентръл Парк Саут, Ню Йорк. Люк си каза, че собственикът му сигурно е някоя голяма клечка, дошъл във Вашингтон на важна бизнес среща.
На вътрешната страна на вратата в банята имаше голямо огледало. Не беше се оглеждал от сутринта в Юниън Стейшън, когато от огледалото в тоалетната го бе погледнал някакъв дрипав скитник.
Пристъпи към огледалото, готов за всякакви изненади.
От гладката повърхност го гледаше висок, здрав мъж на около трийсет и пет години с тъмни коси и сини очи — съвсем нормален човек, макар и като че ли малко объркан. Заля го вълна на облекчение.
Ето, гледаш този човек, каза си той. С какво, според теб, си изкарва хляба?
Ръцете му бяха гладки и тъй като вече не бяха мръсни, не приличаха на ръце на човек, който изкарва прехраната си с тях. Лицето му също бе гладко — лице на човек, който не работи навън, а прекарва по-голямата част от времето си в приятна обстановка. Косата му бе добре подстригана. Човекът, гледащ го от огледалото, се чувстваше комфортно в дрехите на високопоставен служител в голяма компания.
Но определено не беше ченге.
В куфара нямаше нито шапка, нито връхна дреха. Люк знаеше, че ще изглежда странно и без двете неща — вън бе студен януарски ден. Запита се не би ли могъл да си намери, ако потърси из къщата. Струваше си да рискува още някоя и друга минута тук.
Отвори гардероба. Вътре нямаше кой знае какво. Госпожа Бонети имаше три рокли. Съпругът й разполагаше със спортно сако за уикендите и черен костюм, с който вероятно ходеше само на църква. Нямаше и връхна дреха — господин Бонети сигурно си я бе облякъл, а две не можеше да си позволи. Обаче имаше един лек шлифер. Той го свали от закачалката и го облече — беше му съвсем леко малък, но поносим. По-добре от нищо, каза си.
В гардероба нямаше шапка, но имаше едно кепе, което господин Бонети сигурно слагаше със спортното сако, като излизаше в съботите. Люк го пробва. Беше много малко. Трябваше да си купи шапка с парите от чантичката за тоалетни принадлежности. Обаче и кепето щеше да свърши работа за час…
Отдолу долетя шум и той замръзна, ослушвайки се напрегнато.
Чу се глас на млада жена:
— Какво й е на тая врата?
Отговори й подобен глас:
— Май някой се е опитал да я разбие!
Люк изруга безмълвно. Беше се застоял твърде много.
— По дяволите… май си права!
— Дали да не извикаме ченгетата?
Оказа се, че госпожа Бонети в края на краищата не ходи на работа. Вероятно е била излязла да пазарува. И в магазина се е видяла с приятелка и я е поканила вкъщи на чашка кафе.
— Ами… не знам. Крадците май не са успели да влязат.
— Откъде знаеш? Я по-добре провери дали нещо не е откраднато.
Люк разбра, че трябва да изчезва по най-бързия начин.
— Какво толкова има за крадене? Фамилните бижута?
— А телевизора?
Люк отвори прозореца на спалнята и надникна навън към дворчето. Нямаше нито дърво, нито водосточна тръба, по които да се спусне долу.
— Нищо не е пипано — чу гласа на госпожа Бонети. — Май не са успели да влязат.
— А горе?
Пристъпвайки безшумно, Люк се вмъкна в банята. Задната страна на къщата също не можеше да му предложи нищо, освен да скочи от втория етаж и да си счупи краката.
— Ще надникна да видя.
— Не те ли е страх?
Чу се нервно кискане.
— Страх ме е. Но какво да направя? Ще изглеждаме много глупаво, ако извикаме ченгетата и се окаже, че няма нищо страшно.
Люк чу как някой се изкачва по стълбите и бързо застана зад вратата в банята.
Стъпките изкачиха стълбите, прекосиха площадката и влязоха в стаята. Госпожа Бонети нададе слаб вик.
Гласът на приятелката й се обади:
— Чий е този куфар?
— Виждам го за първи път!
Люк тихо се измъкна иззад вратата на банята. Виждаше отворената врата на стаята, но не и жените вътре. Заслиза по стълбите на пръсти, изпитвайки благодарност към килима под краката си.
— Какъв е тоя крадец, дето внася, а не изнася?
— Викам ченгетата веднага! От тази работа ме полазиха тръпки.
Люк отвори предната врата и излезе навън.