Тялото на Антъни се разтърси като при удар от ток.
— Това е той! — викна отново, без да се усети.
— За бога! — изсъска Карл Хобърт.
С дружелюбен тон Джордж Купърман се обади от мястото си начело на масата:
— Антъни, или си затваряй устата, или излез навън на майната си и си разговаряй колкото искаш.
Антъни се изправи.
— Извинявай, Джордж. Връщам се веднага.
И излезе от стаята, последван от Пит.
— Той е — повтори Антъни още щом вратата се затвори зад тях. — Това му беше нещо като запазена марка. Прилагаше този номер на гестаповците. Чупеше им пръста, с който дърпаха спусъка.
Пит озадачено го изгледа.
— Откъде знаеш?
Антъни разбра, че е направил грешка. Пит знаеше, че Люк е дипломат, изпаднал в силно нервно разстройство. И Антъни не му бе казал, че двамата с Люк се познават много добре. Сега се изруга безмълвно за небрежността си.
— Не съм ти казал всичко — каза му той, придавайки си небрежен тон. — Двамата с него едно време работехме в OSS.
Пит смръщи вежди.
— И след войната е станал дипломат? — погледна той Антъни изпитателно. — Май не само проблеми с жена си има, а?
— Да. И съм почти сигурен, че положението е далеч по-сериозно.
Пит прие обяснението.
— Изглежда доста жестоко копеле. Да счупи пръста на човека ей така…
— Жестоко? — Антъни никога не бе мислил Люк за такъв, макар че понякога наистина прилагаше безскрупулни методи. — Такъв си беше, когато работата го налагаше. — Замазах си грешката, помисли с облекчение. Но трябваше да намери Люк на всяка цена. — В колко часа са се сбили?
— В девет и половина.
— По дяволите! Преди повече от четири часа. Вече може да е където си иска.
— Какво ще правим?
— Прати двама души със снимка на Люк на Седма улица. Да поразпитат наоколо и да видят дали няма да разберат накъде може да е тръгнал. А ти иди да се видиш с ченгето.
— Добре.
— И ако разбереш нещо, не се колебай да влезеш в това шибано съвещание и да ми кажеш.
— Ясно.
Антъни го отпрати и отново влезе вътре. Джордж Купърман, приятелят на Антъни от войната, нетърпеливо говореше:
— Трябва да изпратим някое и друго момче от Специалните сили. От ония, дето не се шегуват. За ден и половина ще прочистим планините от некадърниците на Кастро.
Човекът от Държавния департамент нервно се обади:
— А можем ли да проведем операцията тайно?
— Не — отвърна Джордж. — Обаче можем да я маскираме така, че да прилича на местен конфликт. Както направихме в Иран и в Гватемала.
Карл Хобърт не пропусна да се набута между шамарите:
— Моля да ме извините за тъпия въпрос, но защо онова, което направихме в Иран и Гватемала, е секретно?
Бюрократът от Държавния департамент изхъмка неодобрително:
— Защото не искаме да рекламираме методите си. Не е ли очевидно?
— Извинете ме, но това е глупаво — настоя Хобърт. — Руснаците знаят, че това е наша работа. Иранците и гватемалците знаят, че това е наша работа. По дяволите, пресата из цяла Европа тръби, че това е наша работа! Никой не е измамен, с изключение на американския народ. Защо тогава трябва да мамим именно него?
С нарастващо раздразнение Джордж отвърна:
— Ако всичко излезе наяве, ще се наложи въпросът да се разгледа от Конгреса. И шибаните политици ще започнат да разпитват дали имаме право, дали е законно и какво ще стане с бедните индианци и лайняните фермери, както и със скапаните бананоберачи.
— И все пак въпросите ми не са чак толкова глупави — не се отказваше упорито Хобърт. — Свършихме ли някаква добра работа в Гватемала? Много трудно може да се направи разлика между режима на Армас и банда гангстери.
Накрая Джордж изгуби търпение.
— Това може да върви по дяволите! — викна той извън себе си. — Не сме благотворителна организация да даваме на гладните иранци и на латиноамериканските селяни граждански свободи, за бога! Работата ни е да се грижим за интересите на Америка… а демокрацията може да върви на майната си!
За миг настъпи тишина, после Карл Хобърт каза:
— Благодаря ти, Джордж. Радвам се, че изяснихме този въпрос.
2 часа следобед
„Двигателите на всяко «сержантче» имат стартер, състоящ се от две релета, свързани успоредно, и капсула с метален окислител, като тези две неща са обгърнати от пластмасов кожух. Стартерите са толкова чувствителни, че ако на двайсет километра от Кейп Канаверал се разрази гръмотевична буря, те трябва да се изключат, за да бъде избегнато инцидентно запалване на двигателите.“