В един джорджтаунски магазин за мъжко облекло Люк си купи сива мека шапка и тъмносиньо палто. Сложи си ги в магазина и излезе, чувствайки, че най-сетне може да гледа света в очите.
Сега вече бе готов да се заеме с проблемите си. Първо трябваше да научи нещо повече за паметта. Искаше му се да разбере какво може да предизвика амнезия, дали има различни видове, а също и колко време трае. И най-важното — лекува ли се и как?
Къде човек може да научи нещо? В библиотеката. А как може да намери библиотека? Като погледне в картата на даден град. Близо до магазина за мъжко облекло имаше щанд за вестници и той си купи карта на Вашингтон. На най-видно място беше Централната обществена библиотека — на пресечката между булевардите „Ню Йорк“ и „Масачузетс“. Трябваше да се върне назад и отново да прекоси града. Люк се качи във форда и подкара колата.
Библиотеката представляваше внушителна класическа сграда, издигаща се с достолепието на гръцки храм. Над поддържаната с колони каменна арка бяха издълбани думите: „НАУКА ПОЕЗИЯ ИСТОРИЯ“.
Застанал на стълбите, Люк се поколеба за миг, но спомнил си, че вече е нормален гражданин, ги изкачи и влезе.
Ефектът от появата му във фоайето бе незабавен. Седналата зад рецепцията сивокоса библиотекарка се изправи и го попита:
— Мога ли да ви помогна с нещо, сър?
Трогнат от това сърдечно посрещане, Люк отговори:
— Бих желал да прочета нещо за паметта.
— Това означава, че трябва да отидете в отделение „Психология“ — каза жената. — Ако ме последвате, ще ви покажа къде се намира.
Тя го отведе по голямото парадно стълбище на втория етаж и посочи към един от ъглите.
Люк огледа лавиците. Имаше много книги, посветени на психоанализата, на детската психология и общуването с околния свят, но те не му вършеха работа. Той измъкна един дебел том, озаглавен „Човешкият мозък“, и го прелисти, но в него нямаше нищо особено за паметта и освен това беше написан за специалисти. Имаше някои уравнения, както и известно количество статистически данни, които схващаше с лекота, но за разбирането на по-голямата част от книгата се изискваха знания за биологията на човешкото тяло, каквито той нямаше.
Върна тома на мястото му и обходи гръбчетата на другите книги по лавиците. Вниманието му внезапно бе привлечено от книга, озаглавена „Въведение към психология на паметта“ от Била Джоузефсън. Прозвуча му по-обещаващо. Той го измъкна и намери главата, в която се описваха смущения в паметта. Зачете се.
Най-общото състояние, при което пациентът „губи паметта си“, е известно под името „глобална амнезия“.
Духът му скочи в небесата. Той не беше единственият, на когото се е случило такова нещо.
Такъв пациент не знае кой е и не познава собствените си родители и деца. Затова пък помни много други неща. Може да кара кола, да говори чужди езици, да разглоби и сглоби двигател или да каже кой е министър-председателят на Канада. Състоянието като че ли е по-добре да се нарече „автобиографична амнезия“.
Точно това се бе случило и с него. Знаеше да провери дали не е следен и как да запали кола без ключове.
По-нататък доктор Джоузефсън излагаше теорията си, според която човешкият мозък разполага с отделни банки на паметта за различните видове информация — подобно на чекмеджета в шкаф за документи.
Автобиографичната памет записва събитията, които лично сме преживели. Те са свързани с време и място — почти винаги знаем не само какво се е случило, но и къде, и кога.
В дългосрочната семантична памет се съдържат такива общи познания, като например коя е столицата на Румъния и как се решават квадратни уравнения.
Краткосрочната памет ни служи, за да запаметим например от указател телефонен номер за няколкото секунди, колкото са необходими, за да го наберем.
Тя привеждаше примери за пациенти, загубили едно отделение на документацията си, но пък задържали друго — точно както бе станало с Люк. Той изпита огромно облекчение и благодарност към авторката на книгата, защото разбра, че случилото се с него е добре познато и изучено от науката явление.
После изведнъж му хрумна нещо друго. Наближаваше четирийсетте, значи поне десетина години е работил нещо. Професионалните му знания би трябвало да са все още в главата му, записани надлежно от дългосрочната семантична памет. Трябваше по някакъв начин да се добере до тях, за да разбере каква е била работата му. И оттук щеше да разбере кой е!